Падане на България под византийска власт

Публикувано на декември 30 2010 Добави коментар

Още приживе цар Симеон лишава по неизвестни причини своя първороден син от престола. За свой наследник той обявява вторият си син Петър /927-970/. След смъртта на цар Симеон положението на Балканския полуостров се променя. Срещу България се опълчват всички държави и племена, които предишните години изпитват силата на нейната военна мощ. Цар Петър е чужд на амбицийте и целите на своя велик баща. В първите години на неговото царуване пръв съветник и фактически глава на държавата е вуйчо му Георги Сурсувул. Българският владетел започва тайни преговори с Византия. През 927 г. е подписан 30-годишен договор между двете държави. Цар Петър заминава за Константинопол и там сключва брак с внучката на император Роман Лакапин. Това е първият случай в дипломатическата практика на Византия, когато представителка на императорското семейство се омъжва за чужд владетел. България се отказва от завоюваните след 912 г. територии и е установена границата между двете държави според договорите от 896 и 904 г. Византийците се задължават да изплащат ежегоден данък и признават титлата “цар” на нейния владетел. Това разбира се не е онази титла, за която мечтаел Симеон – цар на българи и на ромей, равностойна на титлата василевс. С признаването на Петър за цар на българите не се нарушавала йерархията на “семейството на владетелите”, сред което византийският император заемал мястото на “духовен баща”. Признаването на Петър за цар, макар не равен на василевса, поставя България на по-високо равнище от останалите християнски държави, които подържат връзка с Цариград. Призната е и независимостта на българската църква, начело на която стои патриарх.
Сключването на мирен договор е породено от обстоятелството, че българската държава е изтощена икономически от многобройните войни. Част от болярството отстоява твърдо политическия курс на цар Симеон. В началото на 928 г. е подготвен политически заговор, възглавяван от третият Симеонов син Иван, чиято цел е да бъде свален Петър от престола. Заговорниците са разкрити и предводителят им е хвърлен в тъмница. В България скоро избухва нов бунт, възглавяван от Михаил, първородния Симеонов син, който се чувства онеправдан поради лишаването му от правото на престолонаследие. Под негова власт минава областта по Долна Струма. Внезапната смърт на Михаил осуетява плановете на въстаниците да завземат властта.
Разприте сред българската аристокрация са използувани от сърбите, които възстановяват своята независимост през 927 г. През 934 г. унгарците нахлуват в българските земи и достигат чак до Константинопол. През следващите години те извършват още няколко грабителски похода. През 943 г. киевският княз Игор организира военен поход срещу Константинопол. Той привлича за наемници част от печенезите. Походът е осуетен от византийската дипломация. За да се отплати на печенезите, княз Игор ги насочва към българските земи, които отново са опустошени. Българският владетел се опитва да стабилизира външнополитическото положение на страната и да я предпази от непрекъснатите нашествия. Той възобновява през 965 г. мира с империята. Византия продължава да плаща данък на българите, но цар Петър изпраща като заложници в Константинопол своите синове Борис и Роман. Българският владетел сключва договор с унгарците, които се задължават да не нападат българските територии на път за Византия. Той се приема да не оказва съдействие и на византийските войски. Това влошава отношенията с Византия и когато през пролетта на 967 г. българското пратеничество се явява в Константинопол, за да получи ежегодния данък, император Никифор Фока заповядва да набият пратениците и заявява, че ще дойде сам в България, за да плати онова, което българският цар заслужава.
През 967 г. византийските войски нахлуват в българските земи, но са отблъснати. С помощта на подкуп и подаръци императорът скланя киевският княз Светослав да нападне България. През 868 г. русите влизат с лодки в устието на Дунав. Изпратената срещу тях българска войска е разбита, нашествениците се настаняват в североизточните български земи. Скоро те са принудени да се оттеглят от България – Светослав получава вест, че печенегите обсаждат Киев.
През лятото на 969 г. киевският княз отново потегля към Дунав. Цар Петър, разтревожен от опасността, надвиснала над страната, получава апоплектичен удар. Той се оттегля в манастир, където завършва живота си няколко месеца по-късно на 30 януари 970 г. Синовете на цар Петър, които до този момент живеят като заложници във Византия са освободени и заминават за България. Борис II /970-971/ е коронясан за цар на мястото на своя баща. С този ход византийската дипломация цели да ограничи действията на синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които се обособяват като независими владетели в Югозападна България и стават продължители на българския държавен живот.
През 970 г. руските войски завземат Преслав. Българският владетел е принуден да сключи с княз Светослав договор. Борис II е признат от русите за законен владетел и запазва трона си. Руският княз нахлува в Северна и Източна Тракия. В битката при Аркадиопол неговата армия е разбита от византийците.
Византия решава да разбие създадения българо-руски военен съюз. Нейната цел е България да бъде покорена и да престане да съществува като самостоятелна държава. През април 971 г. византийската армия достига до българската столица Велики Преслав. Противопоставилият им се пред крепостните стени руски военен отряд е разгромен. На 5 април отбраняваната от българи и руси столица е превзета и Борис II е пленен. Не след дълго редица градове и крепости в източна България доброволно отварят вратите си на ромейската войска. Княз Светослав, който се намира в Дръстър заповядва да бъдат избити намиращите се при него 300 български първенци, които желаели да преминат на страната на византийците. Ромейският флот заема делтата на Дунав и пътят за отстъпление на русите е отрязан. На 23 април 971 г пред стените на Дръстър се завързва кръвопролитно сражение между руските войски и византийската армия. Русите са разбити. Византийците обсаждат крепостта в продължение на няколко месеца. Княз Светослав е принуден да предложи на императора мир. В края на юли 971 г. договорът е сключен и руските войски се отправят към своята родина. Това дава възможност на византийците да завоюват окончателно Източна България.
Управлението на западните райони се намира в ръцете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, наречени комитопули. След смъртта на император Йоан Цимисхи през 976 г. четиримата братя започват да се борят за освобождаването на отнетите от византийците територии. През същата година Давид е убит, а Мойсей загива в битката за завладяването на Сяр. Арон е екзекутиран по заповед на Самуил, тъй като е заподозрян в сътрудничество с византийците.
През 977 г цар Борис II и неговият брат Роман се възползват от размириците във Византия и успяват да избягат. На границата Борис II е убит, а Роман успява да се добере до Видин и е провъзгласен за владетел. Новият цар оставя държавните работи в ръцете на Самуил и се занимава изключително с църковни въпроси. През 991 г. византийците успяват да пленят цар Роман и Самуил става владетел на България. През 997 г. Роман умира във Византия и Самуил окончателно е признат за български владетел /997-1014/. Той обявява Охрид за своя столица, тук е преместено седалището на българския патриарх.
Съсредоточавайки в свой ръце властта в западните български земи, Самуил започва настъпление срещу Византия. Българските войски нахлуват в Тракия и Солунска област и успяват да завладеят Епир и Тесалия. Едва десет години след възкачването си на престола Василий II се решава да предприеме военни действия срещу българските земи. Императорът начело със своите войски се отправя към Сердика и подлага града на обсада. Там той научава, че цар Самуил начело на голяма войска идва да снеме обсадата. Василий II заповядва на армията си да поеме по обратният път. На 17 август 986 г. в прохода Траянова врата /Ихтиманския проход/ византийската войска е обсадена и подложена на сеч. Историкът Лъв Дякон, който придружава императора по време на похода, съобщава, че почти цялата конница и голяма част от пехотата са унищожени. В български ръце попада обоза на византийската армия. Самият Василий II по чудо се спасява от гибел и успява да се добере до Филипопол /Пловдив/.
Удържаната победа дава възможност на Самуил да започне мащабно настъпление. Той успява да освободи източните български области и българската държавна власт е възстановена напълно. Самуил продължава да води активни настъпателни действия и в други направления. Нападнати са от българските войски темите Тесалоника, Тракия и Македония. През 989 г. българите успяват да превземат важните крепости Верея и Сервия.
Успехите на българите принуждават Василий II да организира военен поход към Солун. За военен магистър на града е назначен Григорий Таронит. През 995 г. цар Самуил продължава своето настъпление – завзета е крепостта Драч. По този начин българският владетел утвърждава своите позиции на Адриатическо море. На следната година българските войски се отправят към Солун. Те разбиват пред стените на града отряда на Григорий Таронит. Армията на цар Самуил опустошава Тесалия, Беотия и Атика и достига до Пелопонес. По този начин в лицето на Самуил, външната политика на цар Симеон намира своя продължител.
Василий II иска да спре настъплението на българите. Той назначава известният пълководец Никифор Уран за управител на Балканския полуостров. Никифор Уран, начело със своята войска, пресреща армията на Самуил, която се оттегля от Пелопонес близо до Термопилите. През есента на 996 г. край бреговете на река Сперхей на българските военни отряди е нанесено поражение. Цар Самуил и сина му Гаврил Радомир са ранени. Те успяват да се оттеглят в България с остатъците от своята армия.
Императорът няма възможност да развие успеха си, тъй като трябва да продължи борбата с арабите в Сирия. Самуил се възползва от временното примирие и нахлува в сръбските земи през 997-998 г. Той успява да завладее адриатическото крайбрежие чак до град Задар. Българският владетел води военни действия и срещу унгарците за освобождаването на Сремска област. Сключен е мирен договор скрепен с династически брак – престолонаследникът Гаврил Радомир се оженва за една от дъщерите на унгарския крал Стефан.
След като Византия успява да отстрани арабската военна заплаха нейните войски са съсредоточени на Балканския полуостров. Още през пролетта на 1001 г. Василий II предприема военен поход срещу Сердика. Друга византийска армия навлиза в Североизточна България и завзема Велики Преслав, Плиска и Дръстър. Тази област е превърната във византийска тема и получава името Паристрион /Подунавие/. За да откъсне изцяло източната половина на страната от западната Василий II се насочва към Бдин /Видин/. През 1003 г. той успява да превземе крепостта след продължителна обсада. След това той се спуска на юг през река Морава и разгромява край Скопие, българските войски начело със Самуил. Византийците превземат Скопие и правят опит да завземат и Перник, но града е отбраняван успешно от войводата Кракра.
Византийският император не може да се възползва от постигнатите успехи, тъй като е заангажиран със защитата на своите владения в Южна Италия. Това дава възможност на българската войска да се възстанови. В периода от време 1006-1014 г. се водят непрекъснати военни действия с променлив успех. През 1014 г. Василий II възобновява своето настъпление. Той навлиза в долината на река Струмица, но неговите войски са спрени в клисурата до крепостта Ключ. Българската армия е нападната в гръб от обходилия планината Беласица военен отряд. Това дава възможност на византийците да извоюват победа. Пленени са 15 000 български войници. Гавраил Радомир продължава съпротивата с остатъците от разбитата българска армия. Той успява да унищожи отряда на стратега на Солун. При вестта за това поражение Василий II се оттегля на изток. За отмъщение и с цел да прекърши съпротивата на българите той извършва нечувана жестокост спрямо пленените 15 000 български войници. Той заповядва да бъдат избодени очите на пленниците, като на всеки сто души оставя един за водач. Те са изпратени при българският владетел в Преспа. При вида на своите ослепени воини зар Самуил умира от сърдечен удар. Това става на 6 октомври 1014 г. за български цар в Битоля е коронясан Гаврил Радомир /1014-1015/.
Византийската дипломация внася разкол сред българската аристокрация. Гаврил Радомир е убит от своя братовчед Иван Владислав /1015-1018/, който се провъзгласява за владетел на България. Чрез специално пратеничество той иска да засвидетелства пред императора своето верноподаничество. Това е тактически ход, с който българският владетел иска да спечели време. Той се готви за активни военни действия. През късната есен на 1015 г. Василий II предприема поход срещу столицата на България Охрид, която е превзета от византийците. Императорът оттегля войските си, но ариегарда на неговата армия е нападнат и унищожен от българския воевода Ивац. Неуспешни са действията на ромейските отряди, които са изпратени да превземат Сердика и Струмица.
През пролетта на 1017 г. Василий II навлиза отново в българските земи. В битката при Сетина през есента на 1017 г. императорът нанася поражение на войската предвождана от Иван Владислав. Българският владетел обсажда през февруари 1018 г. адриатическата крепост Драч и е убит. След неговата смърт сред средите на българската аристокрация се оформят две групировки. Едната от тях е за пълна капитулация пред Византия. Втората групировка е за продължаване на войната с Византия и запазване на независимостта на българските земи. Тя се възглавява от престолонаследника Пресиян. През март 1018 г. Василий II предприема последния си поход срещу българските земи. България е окончателно покорена. Нейната територия е включена в пределите на империята.

Вашият коментар


nine − 2 =