Стопанска политика на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов

Публикувано на януари 14 2011 Добави коментар

Това са първите които обясняват проблемите на бг икономика. Първо проблем с инфраструктурата – за жп линиите. Няма държавни ЖП линии а само 2 частни. Настилката по пътищата е лоша. В София улиците не били павирани до началото на 20В. Друг основен проблем е капиталационния режим – неблагориатните договори на османската империя с другите държави – ниски вносни мита. Това влияе и на нас защото според Берлинския договор нямаме право да променяме договорите.

Основната насока е за изграждане на индустриално състояние.

Има нужда от чужда валута, която взимаме със заеми защото износа < вноса и не влиза достатъчно валута.

1. Политика за насърчаване на местната индустрия.

А) Политика на правителството на Стефан Стамболов което управлява през 1887-1894г. Имаме административен протекционализъм защото не може да има митнически. Дума за характеризиране – протекционализъм.

Административен протекционализъм – насърчаване на месното производство чрез различни привилегии и отстъпки давани от правителството. Пример е: даване на безлихвени кредити на отделни индустриалци. Само души свързани с партията на Ст Стамболов. Друг начин за насърчаване е даването на концесии. Концесията представлява временно предостъпване на някаква право от община или правителството – дейност или услуга. Концесиите били придружени с допълнителни привилегии: най-важната, от които е била освобождаването от данъци, от мита за машини, намаление при превоз по първата българска железница. На концесионерите се дава монополна дейност в дадена област.

При Стамболов е предложена идеята за общ закон за насърчаване. Това става по време на първия панаир в Пловдив през 1892г. Тогава част от едрата буржоазия предлагат на правителството такъв проект. Един от инициаторите е най –богатият българин – Иван Гешов. Той е бил наследник на предишните 2ма най-богати – Христо и Евлоги Георгиеви. Те нямали наседници.

Във връзка с концесиите са приети закони за рудници, за мините и кариерите, и за минералните извори.

Б) Правителството на Стоилов 1894-1899г. Най-характерното е че то приема първият общ закон за насърчаване на индустрията в България през 1894г. Целта на този закон е вече да даде привилегии и отстъпки за всички инвеститори, като привилегиите били същите почти, като основната е освобождаване от данъци, намаление при превоз с БДЖ, безмитен внос на машини, безплатна земя за фабриките, безплатна вода.

Условия за ползване на привилегиите: трябва да имат 25000 капитал и 20 души работници.

В този закон са включени само някои производства. Мелниците и бирените фабрики са били изключени. През целия период на капитализма си внасяли закони за облекчения.

Банките плащали дори патентни данъци. Много банки се открили в началото на 20в

2. Данъчна политика.

По време на капитализма не е много адекватна в България

А) Политика на Стефан Стамболов – през 1888 правителството на Стамболов десятъка в натуралната му форма. 70% от приходите в бюджета идвали само от този данък. Това е причината Ст Стамболов да бъде мразен. Натуралния данък е толкова вреден защото не можеш да си обереш зърнените култури преид да не дойдат от държавата да я съберат – данъчните. Друг неприятен модел е при изчисляването на данъка – той не бил точно 1/10 от произведеното и в повечето случаи се е взимало повече на обикновените хора, я чиновниците пишели за себе си по-малки данъци.

Десятъка започнал да се изчислява на базата на продукцията от предишните 3 години.

Б) Данъчната реформа на Константин Стоилов

През 1895г К Стоилов заменя десятъка с поземлен данък.

-         Поземления данък не облагал продукцията и така насърчава селяните да произвеждат повече.

-         Насърчава обработването на повече земи.

-         Данъкът бил по справедливо разпределен, защото бил съобразен с плодородието на земята и с разположението и с вид.

-         Данъкът бил паричен и по удобен за плащане. Данъците били плащани в кметството.

К Стоилов въвел косвените данъците. Косвен данък – ДДС ( не може да се избегне плащането). Преките данъци са кофти защото трябва да се декларира опредлен доход. Преките данъци са на общините.

Първите видове косвени данъци са акцизите – Акциза не е толкова широкообхватен данък като ДДС. Върху луксозните стоки са налагани тези данъци, за вредните за здравето стоки(цигари, алкохол). Първи закон за акцизите – 1894г – сложили акциз също на кибрити, захар, кафе, шоколад, спиртни напитки.  Наемните работници били най-тежко засегнати защото нищо не можели да си произведат сами.

3. Борба против капиталационния режим на 2те правителства

4. Външните заеми

5.  ЖП линии

1888г. – Цариброд-Вакарел-Белово

1890г. – Ямбол- Бургас

1893г. – София-Перник

1897г. – (при Стоилов) София-Радомир

1899г. – София-Г.Орховица-Каспичан

6. Реформите на БЗНС

7. Ньойски мирен договор.

8. Световната ИК криза в България 1929-1934.

Вашият коментар


eight − = 3