СЪЕДИНЕНИЕ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Публикувано на януари 16 2011 Добави коментар

План конспект

А. УВОД И ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ

Б. ИЗЛОЖЕНИЕ

  1. 1. Назначаване на Европейска комисия за уредбата на Източна Румелия (21 октомври 1878 година – 16 април 1879 година). Приемане на Органически ІІ. Съединение на Княжество България и Източна Румелия.
  2. 1. Съединисткото движение до 1885 година.

а) опит за съединение през април –май 1880 година – събрание в Сливен, програма, отношението на Александър Батенберг;

б) април май 1886 година – избори за Областно събрание; кампанията на Народната партия;

ІІІ. Отношението на ВС и съседните държави към съединистката акция.

  1. 1. На Русия.
  2. 2. На Англия.
  3. 3. Искането на Франция на обща акция.
  4. 4. Мнението на Германия.
  5. 5. Реакцията на съседните държави.
  6. Свикване на Цариградската посланическа конференция на 24 октомври 1885 година

ІV. Сръбско-българската война.

  1. 1. Начало на войната (2 ноември 1885 година);

а) причини за войната, съотношение на силите;

д) Букурещки мирен договор (19 февруари 1886 година).

В. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е най-крупното събитие в историята на нова България. то е успешна стъпка в осъществяването на националноосвободителната програма на българите, продължение на българската национална революция. Само седем години след освобождението  обществеността от двете страни  на Балкана дръзва да наруши един международен договор и категорично, с кръвта на своите воини, да защити националните интереси.

С рядко срещана в историята, но възхитителна единност, сплотеност и патриотизъм българското общество доказва своята политическа зрялост и воля за свободно развитие. Всичко това обяснява големия научен интерес към делото на българския народ от 6 септември 1885 година. Публикувани са биографии на дейци от Съединението, техни спомени, както и огромно количество документални свидетелства от наши и чужди архиви.

Никоя от ВС, с изключение на Русия не желае да приеме българската държава с границите, начертани в Сан Стефано. За Великобритания тя е преден мост за русия и на целия славянски свят на Средиземно море. Турция практически е изтласкана от Европа и не е вече в състояние да неутрализира растящото руско влияние в Югоизточна Европа. Подобно нещо не желае да допусне нито британската, а още по-малко австро-унгарската дипломация. Бисмарк поема ролята на арбитър между силите като демонстрира незаинтересованост спрямо Балканите.

Решенията на берлинския конгрес разпокъсват безжалостно Санстефанска България. на Север от Стара планина се създава автономно Българско княжество, васално на Турция. Южна България под името Източна Румелия, остава под властта на султана, като получава известна административна автономия. Останалите български земи се връщат на османската империя. Сърбия получава Пирот и Враня заедно с десетки български села около тях, а Румъния се разширява в Добруджа. Така от 1878 година българския народ е изправен пред решаването на един изключително сложен външнополитически проблем – постигането на национално обединение. Именно осъществяването на тези цели  са приоритет на българската външна политика в продължение на десетилетие след освобождението.

Веднага след подписването на Берлинския договор, ВРУ се заема да неутрализира доколкото е възможно неблагоприятните последици. Русия се старае да не бъдат прекъсвани връзките между Източна Румелия и Княжеството.ВРУ полага грижи за организирането на въоръжените сили на областта. През пролетта и лятото на 1878 година хиляди младежи от Източна Румелия, получават военна подготовка от руски офицери и са включени в състава на Източнорумелийската милиция.

Междувременно Османската империя съсредоточава по граничните райони на И. Румелия хиляди въоръжени башибозуци. Тяхното нахлуване в областта се очаквало след напускането на руските войски. За да предотврати подобен развой на събитията, по предложение на генерал Тотлебен, ВРУ предоставя на българското население оръжието, останало след превъоръжаването на руската армия. Раздадени са около 80 000 пушки, а на много места са изградени складове за муниции. Тъй като частите на Източнорумелийската полиция са твърде малобройни, за да отблъснат успешно евентуално турско нападение, то всички мъже от областта, годни да носят оръжие получават военна подготовка. Цялата кампания се извършва под ръководството на генерал Скобелев, който изготвя и специален отбранителен план. Така високата порта е изправена пред алтернативата  – в случай, че се възползва от предоставените й от берлинския договор права и опита да разположи свои военни части на територията на Източна Румелия, да води една нова война. Това, както и политическият натиск от страна на Русия и Англия, принуждава султана да се откаже от плана за разполагане на свои войски в И. Румелия. По този начин областта действително придобива възможността за водене на автономен политически живот и до голяма степен е улеснено бъдещото й съединение с Княжеството.

Европейската комисия натоварена с уредбата на автономната област, започва своята работа в Цариград, след това тя се установява в Пловдив, избран за столица на Източна Румелия, където продължава своите заседания. При работата върху Органически устав в комисията се води остра борба между руските представители, отстояващи българските интереси, и делегатите на Англия, Австро-Унгария и Турция. През април 1879 година след продължителни дискусии и направените компромиси Органическия устав в Източна Румелия е приет. Неговите принципни положения повтарят в основни линии решенията на Берлинския конгрес за Южна България. централна фигура в управлението на автономната област е главният управител.

В Органическия устав се отрежда важно място на Областното събрание. То е законодателен орган, който обсъжда и приема законите.

В административно отношение Източна Румелия е разделена на 6 окръзи и 28 околии. Окръзите се управляват от префекти (окръжни управители), а околиите  от околийски началници. Държавните институции в Източна Румелия бързо добиват български облик.

Европейската комисия посредством Органическия устав налага на Източна Румелия три официални езика – български, турски и гръцки. Според една поправка, предложена от руските представители, за официален език по места се приема този на преобладаващата народност. Така българският език на практика се налага за официален почти из цялата област.

Решаващ фактор за укрепването на българското влияние в Източна Румелия са нейните въоръжени сили. Областта получава правото на свои собствени въоръжени сили – местна милиция и жандармерия.

Въпреки своята относителна самостоятелност областта е обвързана в много отношения с Турция. В нея се запазват всички права и привилегии, които западните ВС извоюват в миналото от Високата порта за себе си. Областта изплаща на Турция годишен данък в размер на 240 000 турски лири. Султанът има правото да одобрява законите, гласувани в Областното събрание, да назначава и повишава старшите офицери от милицията и жандармерията и т.н. Източна Румелия няма право на самостоятелна политика.

За първи главен управител на Източна Румелия е назначен Алеко Богориди. Султанът се възползва от правото си и назначава за директор на милицията и жандармерията, бивш френски офицер, преминал на турска служба. Европейската комисия налага за директор на финансите А. Шмид. Изграждането на изпълнителната власт завършва в основни линии с назначаването на окръжните управители и околийските началници.

Провеждат се първите избори за Областно събрание. Те дават значително предимство на българите. От избраните 36 депутати, 31 са българи и само 3 гърци и 2 турци. Така по един категоричен и безспорен начин се показва етническата принадлежност на огромна част от жителите на Източна Румелия. Българското надмощие в законодателната институция на областта има важно значение за насоката на нейното развитие, както и за бъдещето й. Сред българските общественици и политически дейци постепенно се оформят противоборства, които се градят предимно върху различното им отношение спрямо Берлинския договор. Оформят се две основни течения, “умерени” и “крайни”,

Постепенно през следващите години между българите се оформят две политически партии – Народна и Либерална. Разделението става върху основата както на различните възгледи, така и най-вече поради  оформилите се интереси, на отношение към главния управител и към Русия. ръководна роля в Народната партия играят Ив. Гешов, д-р Г. Хаканов, К. Величков, Ив. Вазов и други. Нейни членове стават хората от бившите течения на “умерените” и “крайните”.  В тази партия влизат заможни търговци, банкери, едри земевладелци и други. Сред тях не са малко и бившите участници в националнореволюционното движение. Има и такива, които изкарват препитанието си като чиновници в средната и висша администрация.

Либералната партия се сближава с Главния управител и постепенно идва на власт, поради което е наречена казионна. Мнозина от членовете й са държавни чиновници. В нейните членове също има заможни хора, както и такива с европейско образование. Тук са сравнително малко бившите участници в националнореволюционното движение. Между ръководителите на Либералната партия изпъкват имената на непопулярни личности, обвързани в миналото с турскофилската политика, като д-р Стоян Чомаков, С. Каблешков – заемал служба в турската администрация, Т. Кесяков и други.

Провъзгласяването на съединението  се подготвя от движение за Съединение в началото на 80-те години на ХІХ век. В отношенията между Турция, от едната страна, и Гърция и Черна гора от друга, назрява конфликт, поради неуредени гранични проблеми. Очаква се избухването на войната.        Инициативата за поемането на конкретни стъпки в посока на Съединението идва от Областното събрание на Източна Румелия. През април 1880 година то изпраща в София депутатите К. Величков и Д. Наумов. Те провеждат няколко заседания с най-изтъкнатите политици и държавници на Княжеството. Тук се решава в Южна България да бъде създаден един Централен комитет, който да оглави движението . Предвижда се и свикване на народно събрание в Княжеството, отпускането на специален кредит и съгласуването на всички действия между двете части на България. Разработената програма се одобрява от княз Батенберг. Той е убеден, че съединението трябва да се извърши с помощта на армията.

След 1880 година идеята за съединението е продължена предимно чрез агитация на Народната партия в Източна Румелия до нейното идване на власт. През 1884 година съединистката идея е подета от така наречения македонски комитети, които се образуват по различни градове на Княжеството: София, Варна, Русе и други. Тяхната цел е освобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия към Княжеството.

На 10 февруари 1885 година по инициатива на Захари Стоянов група бивши революционери образуват в Пловдив таен комитет, които първоначално е наречен “Македонски комитет”. През април 1885 година преименуван на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с председател Захари Стоянов и още няколко членове . БТЦРК възстановява старата комитетска мрежа в Южна България. Много от идеите на българските революционни дейци от възраждането са възприети без съществена промяна. БТЦРК обявява, че се бори за “окончателно освобождение на българския народ, чрез революция морална и с оръжие”. Неговите ръководители поддържат идеята за федерация на балканските народи, върху основата на равноправието и националната самобитност.Те открито заявяват, че българите нямат претенции за чужда земя.

В първоначалните идеи на З. Стоянов и неговите сподвижници се предвижда Съединението да се извърши по следни начин: една голяма чета да развее знамето в Стара планина и с лозунга “Да живее Съединението” ще вдигне на борба българите от двете страни на Балкана. В тази идея има известна доза наивност, от който не след дълго БТЦРК се отърсва залага на активна и упорита организация за подготовката на общото дело.

Постепенно в програмата на БТЦРК настъпва промяна. Става ясно, че различията в статута на Източна Румелия и Македония, позицията на Великите сили, потенциалът на Османската империя и ограничените възможности на Българското княжество правят невъзможни действията по отношение на останалите в Турция български територии. Възможността за реализация на идеята за едновременни действия в Източна Румелия и Македония , следвана от БТЦРК в началния етап от дейността му отпада. Целта се конкретизира – съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Силно влияние върху съзнанието на българите в Източна Румелия оказват статиите на З. Стоянов, публикувани във вестник “Борба”. Вестникът повежда открита борба срещу правителството в Пловдив и дори чертае планове за въоръжена акция. Най-масова е акцията при тържественото честване на 17-та годишнина от героичната гибел на Х. Димитър и неговата чета проведено на връх Бузлуджа с участието на около 3 000 души – бивши опълченци, дейци на Съединението.

Министър-председателят се обявява против съединистката акция, тъй като я смята за несвоевременна и безперспективна. Макар, че желае Съединението, той се страхува от подобни рисковани акции. Каравелов смята, че при слабите финанси, острите междупартиини борби и в двете части на страната и отсъствието на външна подкрепа ( в това число и от страна на русия) този важен външнополитически въпрос трудно би могъл да се реши. Затова той отклонява предложението на Пловдивския комитет, с което резервира отношението на княжеското правителство към съединението.

Целите на съединисткото движение  в Източна Румелия съвпадат с интересите на княз Александър Батенберг. Осведомен за дейността на комитета, той не се противопоставя на подготовката за съединение. В реализирането на тази акция той започва да вижда възможност да укрепи силно разклатените си от режима на пълномощията позиции, а същевременно и да демонстрира по този начин самостоятелност в чужбина. Ето защо князът изпраща в Източна Румелия своя секретар Ал. Головин да проучи положението и да го запознае със съединсткото движение. Едновременно с това, като разчита на влошените си отношения с руския император Александър ІІІ, князът търси подкрепа на главните съперници на Русия на балканите. Като сондира мнението на британските държавници, той разбира, че Англия няма да възрази на Съединението, при положение, че от него няма да се възползва Русия. Тези прогнози обаче не осигуряват публична поддръжка на нито една от великите сили . въпреки това усилията, положени от княза са значителни.

Началният етап от дейността на БТЦРК продължава до края на юли 1885 година. Нов етап от развитието на БТЦРК в борбата за Съединението започва след заседанието в село Дерман дере (днешен Първомай). Проведеното на 25 юли 1885 година. На него е избран нов състав на ЦК: З. Стоянов, Ив. Андонов, Ив. Стоянович, и дошлите от Княжеството Д. Ризов и капитан Коста Паница. Взема се решение да се преустанови  временно дейността в Македония и всички сили да бъдат съсредоточени в Източна Румелия.

В края на август настъпва нов решителен етап в подготовката на Съединението. На 23 август БТЦРК приема план за конкретни действия. Според него Съединението трябва да се извърши от войските с помощта на военни части, формирани в областта. Решено е съединението да се извърши между 15 и 20 септември 1885 година.

Под напора на събитията предварителният план е променен. През септември 1885 година избухват вълнения в Панагюрище, в които участват близо 2000 души. След това на въстание се вдигат и други селища. Събитията в  провинцията подтикват БТЦРК към решителни действия. Предстоят военни учения и са свикани резервистите.

На 6 септември 1885 година източнорумелийските дружини, командвани от Д. Николаев и други офицери – обкръжават конака на главния управител, въпреки, че е добре информиран за подготовката на събитията, той не се възползва от правото си да повика турски войски в Източна Румелия, а изявява своето българско съзнание. Пред народа и войската е прочетена прокламация, написана от З. Стоянов. В нея Източна Румелия е обявена за несъществуваща и се провъзгласява съединението – една власт, една държава с българско княжество под скиптъра на княз Александър. Съставеното  временно правителство е начело с д-р Г. Странски. За главнокомандващ е назначен майор Д. Николаев. С помощта на руски офицери е изработен план и започва подготовката за евентуална война с Турция. От околните на Пловдив села и градове пристигат въоръжени отряди, които подкрепят Съединението и се подготвят да го защитават.

Временното правителство изпраща телеграма до българския княз, с която иска от него да признае Съединението. На 8 септември княз Александър Батенберг, който е запознат с обстановката и очаква събитията, при свиканите на учение свой войски издава манифест в Търново. С него той обявява, че приема съединението. На следващия ден 9 септември, придружен от министър-председателят П. Каравелов и председателя на народното събрание Стефан Стамболов, князът пристига в Пловдив.

Съединисткият акт успява, но предизвиква отрицателна международна реакция. Борбата за защита на съединението започва веднага след неговото извършване. Решаващо значение има политиката на ВС и най-вече на русия и Англия. Те категорично се обявяват против навлизането на турски войски в Източна Румелия, тъй като Турция иска от ВС да се възстанови статуквото  с оръжие. Въпреки това обаче руското правителство се обявява против съединението под претекст, че не одобрява начина, по който е извършено. Истинската причина се състои в откритият конфликт на княз Александър Батенберг с Русия. в извършеното при тези условия съединение руските управляващи кръгове виждат опит за консолидиране на техните противници в България и вземат мерки да им се противопоставят. Русия решава да изтегли своите офицери от княжеската войска и от източнорумелийската милиция. Тя предлага в Цариград де се проведе конференция на ВС, която да вземе мерки срещу нарушаването на Берлинския договор. Първоначално Англия подкрепя позицията на русия, поради което Солсбъри изпраща телеграма до правителствата на Австро-Унгария, Германия и Италия. В Лондон обаче скоро разбират своята грешка. Английското правителство решава да използва положението, за да отслаби руското влияние в България. Англия се обявява в подкрепа на Съединението. Тя всъщност се явява единствената ВС, която дипломатически подкрепя Съединението, без да изменя Берлинския договор. Германския канцлер Бисмарк подкрепя идеята на русия за европейска конференция. Франция е против фактическото нарушаване на Берлинския договор и иска обща акция на силите.австро-Унгария осъжда съединението  и иска възстановяване на Източна Румелия. Още през 1881 година тя подписва таен договор със Сърбия, с който се опитва да я отдалечи от Русия. в конкретната ситуация създадена след Съединението , договорът става особено опасен за България. Към крайно усложненото международно положение на България се прибавя и отношението на Сърбия и Гърция, които реагират крайно враждебно. В този акт те виждат заплаха за тяхното държавно и национално развитие и се опасяват, че след съединението България ще насочи своето внимание към Македония, върху която те отдавна желаят да сложат ръце. Тези две страни настояват пред ВС и Турция за пълно, насилствено и безусловно възстановяване на статуквото. Румъния и Черна гора запазват относително спокойствие.

Всички ВС по предложение на Русия са за дипломатическо уреждане на кризата с политически средства. В резултат на това на 24 октомври 1885 година в Цариград се свиква посланическа конференция на ВС, които трябва да решат съдбата на Съединението. Опитите на българското правителството постигне примирие със Сърбия пропадат. На 2 ноември крал Милан обявява война на България и сръбските войски започват военни действия. Сръбската войска е организирана в две армии Нишавска със задача да овладее София и Тимошка, която да превземе Видин. Войната заварва българската държва в тежко положеие. Основната част от армията е съсредоточена в Южна България срещу Турция, от където се очаква нападение. След изтеглянето на руските офицери, дружините и полковете са поети от млади и неопитни командири. Срещу себе си те имат добре организирана и въоръжена армия, ръководена от опитни генерали, добили боен опит в двете войни срещу Турция.

Българските войски са организирани в два корпуса – източен командван от майор Д. Николаев и западен начело с майор А. Гуджев. В двете части на България са мобилизирани около 108хил. души. Крал Милан и правителството на Сърбия са убедени, че войната срещу България ща бъде една “военна разходка до София”.

Още в първите дни на войната сръбската армия получава сериозен отпор. Решено е генералното сражение да е даде пред столицата – на Сливнишките позиции. Изходът на войната решават тридневните боеве при Сливница, които започват на 5.11.1885 година. Разгромът на сръбските войски при височината Мека цръв и при Комшица предизвикват паника в сръбското командване. Крал Милан бяга от бойното поле и заминава за Пирот.

Решителните боеве на сливнишките позиции се водят при височината Три уши сърбите са разбити и отстъпват в безпорядък. По същото време на южния фронт е разгромена и Моравската дивизия при с. Гургулят. Надвисналата над София опасност е премахната, а сливнишката позиция спасена.

След поражението при Сливница, нишавската армия започва бързо да отстъпва. Българските войски преминават в настъпление и разбиват сърбите при Драгоман. През следващите дни  дивизиите на сърбите претърпяват ново поражение при Цариброт. На 14-15 ноември 1885 година в разигралите се ожесточени сражения в Пирот сръбските войски са разбити отново.Докато се водят решаващите битки, на Север от стара планина една малка българска част под командването на капитан Ат. Узунов отблъсква настъплението на тимошката дивизия, внася паника сред нападателя и забавя неговото настъпление. Сърбите са разбити и побягват при Белоградчик.Отбити са и опитите на сърбите да превземат Видин.За да спаси Сърбия от поражение, Австро-Унгария се намесва решително и чрез своя посланик иска военните действия да спрат незабавно. Отправена е заплаха, че в противен случай българите ще срещнат австрийски войски.

При създаденото положение е подписано примирие между България и Сърбия. Мирният договор сключен в Букурещ на 19 февруари 1886 година възстановява положението от преди войната.

След победите на българската армия пред конференцията в Цариград не остава друга възможност, освен да намери формула за признаване на Съединението. Българският народ се обявява решително срещу намеренията на ВС. По съветите на Англия Високата порта влиза в пряк контакт с правителството на България. След интензивни преговори  е постигнато споразумение между България и Турция. На 24 март 1886 година е подписан т. нареченият Топханенски акт, чрез който Турция признава Съединението на Княжество България и Източна Румелия при одобрението на ВС. В него се предвижда следното: княз Александър Батенберг се назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години; румелийската администрация се слива с тази на Княжеството, милицията влиза в състава на Княжеската войска; оказване на отбранителна помощ при необходимост, Княжеството отстъпва на Турция Кърджалийската околия и селата в долината на река Въча, заселени предимно с мохамедани.

Съединението от 1885 година става реален факт върху политическата карта на Европа и Балканите. С обединението на двете български области, малка и зависима от международните договори България дръзва да наруши Берлинския договор. Тя реализира първия акт на националното си обединение след освобождението – сама и въпреки съпротивата на ВС. Така обединението на двете части на България през 1885 година придобива облика на пример с историческо значение през ХІХ век.

В дипломатическата история на съединението българите осъществяват един важен подход, слабо познат на европейските освободителни движения. Онези дейци, личностно обвързани с нарушаването на един европейски договор, след 6 септември 1885 година отстъпват тактично мястото на дипломатите от кариерата, които осъществяват неговата дипломатическа защита. За успех на Съединението и най-вече за неговата дипломатическа защита допринася проявата на единодушие и единодействие от страна на княза, източнорумелийската милиция, въоръжените отряди, изпратени от различните местни комитети и най-вече решителната сила на българската армия по време на Сръбско-българската война.

След съединението от 1885 година нараства ролята на България в европейските отношения. България става една от най-големите и силни държави на Балканския п-в – територията й е 96 345 квадратни километра, а населението  3. 150 хил души. Тя добива реални възможности да оказва ефиксна подкрепа морална, материална и дипломатическа на българите в не освободените територии. Съединението създава предпоставки за социалноикономически и културен напредък на българския народ и неговата държава.

Вашият коментар


seven − = 4