Създаване на славянската писменост

Публикувано на януари 20 2011 Добави коментар

Разпространението на християнството в славянските страни и налагането му като официална религия създават сложна обстановка. Управляващата класа се нуждае от новата идеология, за да укрепи позициите си. Същевременно обаче, тя разбира, че християнската религия и църковната организация са път за проникване на чуждо езиково, културно и политическо влияние. Едно от важните средства за борба срещу него е извършването на богослужението на славянски език и подготовката на славянско духовенство. Особено остро изпъква този проблем през втората половина на ІХ век във Великоморавия и България. Двете държави са принудени да го разрешат с оглед създалата се политическа обстановка, на своите сили и възможности.

През ІХ век славянският проблем придобива особена важност и значение за Византия.  Тя  граничи с България и се опитва да наложи  своето  влияние  сред другите славянски държави и племена, а в нейните балкански и малоазийски територии живее компактно славянско население. Християнската религия, гръцкият език и високо развитата византийска култура са мощни средства в ръцете на дипломацията за приобщаване на по – близки и по – далечни съседи в кръга на византийската духовно – политическа общност. Във Византия догмата за триезичието не намира широка подкрепа, тъй като самата империя е етнически много пъстра. На обратния полюс, стриктно се придържат към езичието представителите на римската църква.

Дълго време преди появата на славянската азбука и книжнина в българската държава са правени опити за създаване на писмени знаци или на пригаждане и използване на гръцката и латинската азбука и писменост. Етапите в развитието са отразени много добре от Черноризец Храбър в “Сказание за буквите”: “Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки…”.

Първият етап на писмената култура “черти и резки” са вероятно многобройните знаци от прабългарското руническо писмо. Съседството и непрекъснатите взаимоотношения на българската държава с Византия имат като следствие сравнително ранното използване на гръцкия език и писменост в ханската канцелария в Плиска. Хановете са водели на гръцки език кореспонденцията си, на него те прославяли в многобройните си каменни надписи своите подвизи, записвали условията и клаузите на мирните договори, издавали разпореждания и т. н. След 870 г. гръцкият език и писменост се налагат като официални не само в канцеларията на владетеля, но и в богослужението. Широката употреба на гръцки език и писменост в България както през езическия период, така и след покръстването създават условия за двуезичие в някои среди на аристокрацията, което можело да има опасни последици.

Опитите за създаване на “устроено” славянско писмо и на славянска богослужебна книжнина са увенчани с успех от Константин – Кирил Философ и неговия брат Методий. За живота и делото на двамата славянски просветители са запазени сведения в голям брой старобългарски, славянски, византийски и западни извори. На тях са посветени множество изследвания.

Етническият произход на двамата братя е обект на оживени научни дискусии. Изказаните различни предположения се обединяват в три хипотези – славянска, гръцка и смесена. Днес най – много последователи има смесената. Главният й аргумент е високото словесно майсторство, с което е направен преводът на Свещеното писание. Такова съвършено познаване на славянския език е възможно само ако той е матерен. На тази основа се приема, че майката на братята е славянка и е отбелязана в житията с името Мария. Този научен извод допуска истинността на факта, че смесените семейства във Византия са били силно елинизирани. Данните от житията недвусмислено сочат, че Кирил и Методий са имали ромейско културно – политическо самосъзнание. Те са принадлежали към висшите съсловия в ромейското общество. Категорично доказателство за това е постът друнгарий, който баща им Лъв е заемал. Той е бил подстратег на Солунската тема. Методий след време също ще бъде назначен за управител на архонтия /военно – административна област по – малка от темата/.

По – големият брат Методий е роден през 815 г., а Кирил – през 827 г. Солун – родното място оказва също влияние при оформяне на личностите им. Той е вторият по големина град на империята, в който са живеели хора от най – различни  народности, но

е преобладавал славянският елемент. Това предполага събуждането от най – ранна възраст на интерес към чуждите езици и наред с това отличното овладяване на славянските говори.

Изворите не дават конкретна информация относно образованието на Константин в Солун, но се знае, че около 841 г. той постъпва като студент в Константинополския Магнаурски университет / наричан е така по името на двореца, където се е помещавал/. За тези години особено важен извор е Пространното му житие, в което се набляга особено върху склонността му да изучава чужди езици. Негови учители там са били бившият солунски митрополит Лъв Математик и бъдещият Константинополски патриарх Фотий. След завършването на университета Константин става свещеник и е назначен за библиотекар на патриаршията в църквата Св. София. Много скоро обаче той се оттегля в монашеска обител край Босфора. През 850 г. по настояване на Фотий Константин Философ заема неговото преподавателско място в университета. В началото на 855 г. Константин взема участие в мисията при сарацините /арабите/, която има както богословски, така и политически характер. Сарацинската мисия има важно значение с оглед предстоящото съставяне на славянската азбука. Най – напред Константин Философ получава възможност да се запознае с източните графични системи – арабската и еврейската, което задълбочава познанията му. Науката предполага, че може би в Багдад, той е видял арабския превод на Библията. След завръщането от това отговорно пътуване Кирил първоначално се уединява в “безмълвие”, а след това отива в манастира на планината Олимп, където вече се е бил оттеглил брат му Методий. Данните за живота на Методий са оскъдни. Знае се, че е придобил високо образование и е бил привлечен в областното управление на империята. След 851 г. се оттегля от заеманата военноадминистративна длъжност, замонашва се и отива в манастира Св. Полихрон.

По време на пребиваването на братята в манастира те се отдават на книжовна дейност – “беседвайки само с книгите”. Така се достига до създаването на славянската азбука, а извор за годината на нейното създаване е  Черноризец Храбър, който в своето произведение я посочва – 855 г.  Съставената славянска азбука е глаголица. Това не е било само първото славянско фонетично писмо, но и графична система без аналог в тогавашния цивилизован свят.

Първоначалните резултати от книжовната дейност на двамата братя намират практическо приложение сред българските славяни. В краткото Кирилово житие се говори, че Константин Философ е покръстил 54 000 славяни, живеещи по течението на р. Брегалница.

В края на 860 г. Солунските братя са натоварени лично от василевса с важна църковна и дипломатическа мисия при хазарите на Кримския полуостров. Там, в Херсон, Кирил открива мощите на римския епископ Климент, загинал мъченически през ІІ век. Кирил изучава до съвършенство еврейския език и книжнина и превежда на гръцки осемте части на еврейската граматика. Практическата полза от мисията не е била много голяма. Около 200 поданици на хагана приели Христовото кръщение и братята успяват да издействат освобождаването на 200 византийски пленника. Кирил и Методий при тези мисии натупват солиден дипломатически и административен опит. Скоро след това Михаил ІІІ ги натоварва с нова мисия – при аланите в западната част на Кримския полуостров в гр. Фила. Участието на братята в три поредни мисии става основен аргумент за империята да им повери изключително важната за Византия Великоморавска мисия.

Разпространението на християнството в областта на Среднодунавските славяни започва още в края на VІІІ и началото на ІХ век. То е извършвано главно от немски свещеници, подпомагани активно от Рим. Дейността на немското духовенство, съпроводено с усилена немска колонизация, сериозно е застрашавала независимостта на Великоморавия. За да се противопостави на създадения българо – немски военно – политически съюз и да неутрализира немското църковно и културно проникване, княз Ростислав търси помощта на Византия. Изборът на василевса естествено пада върху двамата братя. През есента на 863 г. заедно със своите ученици братята пристигат във Велеград – столицата на Великоморавия. Там Константин открива училище за подготовка на славянски духовници и така разширява кръга на своите ученици. Освен в столицата, и на други места са открити училища и по такъв начин се поставят основите на Великоморавската книжовна школа, първата създадена в славянската страна. Мисията на братята трае около 40 месеца и е съпроводена с непрекъснати спънки и остра съпротива от страна на немското духовенство. На връщане към Цариград братята престояват шест месеца в Блатноград при княз Коцел, който ги моли да обучат на славянско богослужение местни младежи. След като подготвят 50 славянски млади свещеници Кирил и Методий и там полагат основите на славянското богослужение. За по – сигурното си връщане избират морския път и така стигат до Венеция, която по това време е византийско владение. Там Константин Философ влиза в спор с привържениците на триезичната догма и защитава блестящо правото на съществуване на славянската писменост и книжнина: “Не дишаме ли всички еднакво въздух? Слънцето не грее ли еднакво за всички?…”. Братята получават официална покана от Рим за посещение и за да придадат по – тържествен характер, отиват първо в Константинопол. От там вземат откритите при хазарската мисия мощи на Св. Климент и получават инструкции от императора. В края на 867 г., придружени от учениците си, братята пристигат в Рим. Те са посрещнати изключително радушно от папа Адриан ІІ, който осветил славянските книги и ръкоположил учениците на братята за свещеници. Славянската писменост и книжнина и славянският език като литургичен получават пълно признание от страна на папството. В края на 868 г. Константин Философ се разболява тежко и малко преди смъртта си приема монашеска “схима” /обет/ и името Кирил, с което остава широко известен в историята. Константин умира на 14 февруари 869 г. и е погребан в църквата Св. Климент.

По молба на панонския княз Коцел папа Адриан ІІ със специална була ръкополага Методий за пръв архиепископ. За да успокои немското духовенство, папата поставя условие – основните литургични произведения да се четат на латински, а след това на славянски език. Започва една продължителна, 15 годишна борба на Методий и учениците му срещу немското духовенство и техния лидер Вихинг. Между 870 г. и 873 г. Методий е заточен в манастира Елванген без знанието и съгласието на папата. Сериозно е заплашено разпространението на славянската писменост и книжнина. Методий се завръща във Великоморавия като архиепископ на Велеград и това е нов момент за разцвет  на  славянската  писменост и книжнина. Неуспехите  на  папството в борбата срещу византийската църква довеждат до промяна в отношението му към славянското богослужение. Папа Йоан VІІІ забранява извършването на богослужение във Великоморавия на славянски език. През 880 г. Методий, изправен пред църковен съд в Рим, защитава правото на използване на славянски език като литургичен. До смъртта си / 6 април 885 г./ той води борба срещу немското духовенство за запазване на славянската книжовност. Непосредствено преди смъртта си Методий ръкополага най – добрия от учениците си – Горазд за свой приемник и архиепископ на Моравия. Смъртта на  Методий дава повод за окончателна разправа на немското духовенство с делото на солунските братя. Изборът на Горазд е обявен за нелегитимен и незаконен и самият той бива прогонен и убит, а останалите ученици – подложени на сурови телесни наказания под предлог, че готвят бунт срещу княза. Голяма част от тях са продадени в робство, а само малцина успяват да се спасят с бягство.

Теофилакт Охридски е оставил вълнуващ разказ за съдбата на Кирило – Методиевите ученици. Съществуващите в България условия довеждат учениците до мисълта да потърсят в нея не само лично убежище, но и закрила на славянската просвета и книжовност, на богослужението на славянски език. В България християнството отдавна е въведено като държавна религия и тук се чувства остро липсата от духовенство, което да извършва богослужението и християнската проповед на славянски език, говорен от по – голямата част от населението на държавата. Страданията на трима от учениците – Климент, Наум и Ангеларий, завършват, когато те успяват да стигнат до българския град Белград, където се представят на местния княжески управител – боритарканът Радислав. Той, след като разбира кои са, ги изпраща при българския княз Борис “защото знаел, че Борис жадува за такива мъже…”.

В столицата Плиска тримата ученици са посрещнати с голяма почит и княжеските жестове на внимание не само полаган началото на нов живот за тях, но и са първи стъпки в подготовката на мощна просветителска дейност. Ангеларий много скоро умира, но не след дълго в страната идват нови ученици, чийто премеждия след продажбата им в робство са описани в “Житието на Св. Наум”. След пристигането им замислената просветна програма придобива реални очертания. Решава се да се организират две книжовно – просветни средища. Първото, обхваща югозападните територии, наричани тогава Кутмичевица, и второто, земите на север от Балкана с център – столицата Плиска. Тези две средища стават основа за формирането на две главни школи в старобългарската книжовност.

Сведения за живота и дейността на Климент Охридски, който заминава за  Кутмичевица, в най – голяма степен дължим на Пространното му житие, написано от Теофилакт Охридски. За него пише Кратко житие Димитър Хоматиан през ХІІІ век. Климент е произхождал от българските славяни и е свързал съдбата си със Солунските братя вероятно още в манастира на планината Олимп.Предполага се,че е роден около 838 г. в Солун. Светското му име не е известно.

Основната цел на неговата дейност е подготовката за въвеждане на славянско богослужение и в нея се открояват няколко насоки. Първо, Климент обучава над 3 500 младежи, което дава възможност да се формира църковен клир, който да извърши плануваната промяна в църковната литургия. С тяхна помощ той въвежда обикновеното население в тайните  на  християнската  вяра. Второ, Климент Охридски се изявява като един от най – даровитите старобългарски книжовници, автор на многобройни химни, служби, поучения, беседи и жития. Той с основание се смята за основател на Охридската книжовна школа. По негова воля е разгърнато значително църковно строителство. В Охрид той  основава манастира Св. Панталеймон, който става център на неговата дейност. Това строителство не е негова лична приумица, а част от програмата за затвърждаване на новата вяра сред местното население. На Преславския  събор през 893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език” и получава длъжността екзарх на югозападните български краища / Македония и Родопската област/. Климент умира през 916 г. и е погребан в основания от него манастир Св. Панталеймон.

За живота и дейността на Наум съдим от четирите негови жития – две на гръцки и две на славянски език. Не е ясно кога е обвързал съдбата си със Солунските братя, но се смята, че е участвал във Великоморавската мисия. През 868 г. в Рим получава духовния сан презвитер и го запазва до края на живота си. На него е поверено ръководството на книжовната дейност в Плиска. В историческата наука се смята, че основно негово средище става манастира до Голямата базилика. Нямаме конкретни сведения, но вероятно неговата дейност е била също значителна и косвено указание за това е бележката на Константин Преславски в пролога на “Учително евангелие”, в която споделя, че творбата е написана по внушение на Наум. От литературната дейност на Наум единствено е запазен един канон в чест на Св. Андрей.

След ръкополагането на Климент за епископ, Наум поема ръководството на славянското образование в Кутмичевица, където остава до 900 г. на този пост. Поради напредналата си възраст се оттегля в Охридския манастир Св. Архангел Михаил, построен лично от него с помощта на княз Борис и Симеон. Там Наум прекарва последните десет години и умира в края на 910 г. Погребан е от своя другар Климент в манастирската църква. Много скоро след това е канонизиран като един от първите светци на българската православна църква.

Преките ученици на Кирил и Методий донасят в България със себе си глаголицата. На нея те обучават своите ученици и на нея са създадени първите книжовни творби. За това свидетелстват най – старите глаголически паметници: Синайски псалтир, Синайски требник, Зографско евангелие и др. Постепенно обаче се налага нова графична система, известна днес като кирилица. Тя взаимства точно 24 букви на гръцкото писмо, като включва и 14 букви за чисто славянските звукове. Нейната поява може да се свърже от една страна с нуждата от по – просто и по – лесно изписване на буквите, и от друга – с продължителната практика гръцкият език да се използва в канцеларията на хановете в Плиска. През ІХ – ХІ век двете азбуки се използват успоредно, но след това постепенно се налага кирилицата. В историческата наука има мнение, че Климент Охридски е неин създател, но в последно време на базата на фактите, че не се намира достатъчна подкрепа в изворите, не се приема той да е неин автор.

Вашият коментар


× 4 = twenty