СССР през 1933-1934година

Публикувано на януари 27 2011 Добави коментар

Увод

През 30-те години на двадесетия век международна обстановка в Европа се накаляваше.”Агресивната политика на Германия и милитаристка Япония, които създаваха в Европа и Далечния Изток огнища на войната, представляваше сериозна заплаха за съветската държава. Вземайки необходимите мерки за повишаване на отбранителна способност на страната, в сложната междуна родна обстановка правителството на СССР продължаваше да отстоява интересите на общия мир и сигурността на народите. По указание на ЦК на партията съветска дипломация водеше линия на разширяване на връзки с другите държави, като използваше за тази цел всяка благоприятна възможност”1.В това влизат и опити за сключване на Източния пакт, а после и на френско-съветски договор за взаимопомощ.

СССР през 1933-1934година.

През 1933 СССР активно учавства в международната политика. През лятото на 1933 година СССР учавства в Женевката конференция по разоръжаване. 2-рата Международна конференция по разоръжаване не приема британските предложения за намаляване на числеността на армиите и увеличаване на германската армия(Райхвер) до 200000 души.След като равнопоставеността й е откзана, Германия напуска конференция. Отрицателно решение подкрепя и Съветския съюз2•.

Декември 1933 година ЦК на ВКП(б) приема историческо постановление за разгръщане на борба за създаване на ефективна система на колективна сигурност в Европа. В съответствие с това постановление на ЦК на ВКП(б)Министерството на външните работи разработва разгърнат план за създаване на системс за колективна сигурност в Европа. На 19 декември този план е одобрен от Политбюро на ЦК на ВКП(б). В него се предлагат да се осъществят следващи мероприятия:

1.      СССР е съгласен да влез в Обществото на Народите на известни условия.

2.      СССР не възразява срещу сключването на регионалното съглашение за взаимна защита от агресия от страната на Германия.

3.      СССР съгласен на участие в това съглашение на Белгия, Франция, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия или някакви от тези държави, но с задължително участие на Франция и Полша.

4.      Преговори за уточняването на обязателства на бъдеща конвенция за взаимна защита могат да бъдат почнати когато  Франция, като инициатор на цялото дело, ще представи проект на съглашение.

5.      В независимост от обязателств от съглашение за взаимна помощ участниците на съглашение задължени да оказват един на друг дипломатическа, морална и повъзможност материална помощ също и в случай на военното нападение, не предвидено от самото съглашение, а също да въздействат по съответния на чин на своята преса Освен това в член 6 на тоя план се говореше за необходимост на внасяне на

измнения в членове 12 и 13 на Устава на Обществото на Народите, които предвиждат задължително третейско разбирателство. Съветски съюз също така възразява срещу част от линея I на член 12 на Устава на Обществото на Народите, която даваше санкция на война за разрешаване на международни спорове.

Вкрая на  документ се говори, че СССР ще настоява на въстановяване с него на нормалните отношения от всички останали членове на Обществото на Народите или, в краен случай, на включване в Устава на Обществото на Народите или за провеждане на събрание на Обществото на Народите на постановление за това, че всички членове на Обществото на Народите се считат за въстановили помежду си нормални дипломатически отношения и взаимно признаващи един друг.Тези предложения заедно с предложения на СССР, направени на правителство на САЩ през Ноември 1933 година за сключване на регионалния тихоокеански пакт с участие на Япония, САЩ, СССР, Китай и други държави, представляват цяла програма за създаване на колективна система за сигурност в света.

След Женевката конференция по разоръжаване Съветски съюз учавства на 12 Юни 1933 в Световна  икономическа и финансова конференция в Лондон.На тази конференция СССР внася проектпротокол за икономическо ненападение,което се заключава в признание от всички правителства да се прекрати всякакъв вид на икномическата агресия. Проектпротокол е напълно отхвърлен от капиталистическите държави.С този опит  СССР се надява да постигне благоприятни условия на международен пазар3.

Съветски съюз продължав своята политика относно своето международно признание и през лятото 1933година подновява дипломатически отношения с Испания4.

На 2септември 1933 година се сключва Пакт за дружба, ненападение и неутралитет между Италия и СССР със срок за 5 години5.

Под натиска на бизнескръгове и общественост иСАЩ се съгласява да води преговори за установяване на дипломатически отношения с СССР.И по покана на Американското правителство в началото на ноември съветска делегация се появява в Вашингон за водене на преговори за установяване на дипломатически отношения.В преговори активното участие взима и самия президент Рузвелт.И на 16 ноември 1933 година се подписжа договор за установяване на дипломатически отношения между САЩ иСССР, в който е описани критерии на взаимоотно на тези две държави помежду си.Отношения на СССР и САЩ са основани на принципа на взаимодоверие и равноправие; не поддържане на сили, които застрашават друга страна от този договор;не водене на преговори със държава,която застрашава друга страна от този договор; за неучатие в съязи, които застрашават друга страна от този договор6.

На 28 декември 1933 година Народен комисариат на външните работи направи предложения, в които се заявява, че СССР не възразява против сключванет в рамките на Обществото на Народите на регионално споразумение за взаимна защита от агресия от стран на Германия; съгласен е да учавства в него Белгия, Франция, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия или някои от тези държави, но с задължително участие на Франция и Полша.В независимост от обстоятелства по съглашения те са задължени да оказват един на друг дипломатическа, морална и по възможност материална помощ също и вслучай на военно нападение, което не е предвидено от самото съглашение7.

Разширявайки своето международно признание СССР успява толкова да повиши своя авторитет в света, че през септември 1934 година получава покана на 30 държави за влизане в Обществото на Народите8.

На 4 февруари 1934 година СССР подновява дипломатически отношения с Унгария.

На 16 януари 1934 Съветски съюз сключва с Великобритания нов търговски договор, който има за цел достигане на равновесие в стокообмен през 1937 година.

На 4 април 1934 година СССР възобновява на 10 години пакта за ненападение с Литва, Латвия и Естония.

На 7 април 1934 година Съветски съюз продължава пакта за ненападение от 1932 година.

На 5май 1934 СССР  пакта за ненападение с Полша е продлен с подписан протокол до 31 декември 1945 година.

На 9 юни 1934 година Съветски съюз възобновява дипломатически отношения с чехословакия, а на 10 с Румъния.

На 11юли 1934 година се възобновяват дипломатически отношения с България.

На 18 септември 1934 година СССР е приет в Обществото на Народите.Гласовете “за” са 39, “против” са 3 (Холандия, Швейцария и Португалия), и 7 се въздържаха. Съветски съюз веднага ства член за Съвета на сигурност.

Съветски съюз подписва конвенция за определене нападаща страна с Естония, Латвия, Полша, Турция, Иран и Афганистан.

На 28 март 1934 година Съветски съюз предложи на Германия с цел да укрепи мир в източна част на Европа, също така и за подобряване на отношения между самите Германия и СССР да се подпише протокол, с който двата правителства се задължават да се въздържат от каквио и да е действия, които могат да нанесът пряка или косвена щета на независимост или неприкосновеност на граничещи с тях прибалтийски държави. Германия отклони това предложение, позоваваки се на това,че германскотоправителсто не праследва никакви агресивни цели, и затова няма нужда да в отбранителни пакти.

Съветската държава винаги е считала, че най-доброто средство за укрепяването на мира се явява разоръжаването и поради това внасч на Женевската конференция по разоръжаване своя порект за всеобщо и пълно разоръжаване, което е било отклонено. След това съветското правителство предприема нови усилия за обезпечаването на сигурността в света: на 6 Февруари 1933 година то внася за разглеждане на Женевската конференция своя проект за декларация за определение на нападаща страна (агресор).

Приемането на предложената от СССР декларация за определение на агресии би затруднило максимално нападението от една държава на друга. Съветският проект излиза от това, че най-важно значение има въпросът за това кой първи използва въоръжена сила и счита несъществено дали въоръженото нападение се извършва с обявяването на война или без този акт.

Член 1 на проекта съдържа конкретното определение за нападаща страна: такава се явява държавата ако тя обявява войната на друга държава, ако нейните въоръжени сили, даже и без обявяването на войната  ще влязат на територия на другата държава, подложат на въздушната бомбардировка територия на друга държава, или извършат нападение на нейни морски сили, или установят морска блокада на бреговете или пристанища на друга държава.

Много важно значение имаше член II на декларацията:

“Никакви съображения от политически, стратегически или икономически род, нито стремление към експлуатацията на територия на атакуваната държава на естествени богатства или за получаване на всякакъв род  други изгоди и привилегии, нито позоваване на големи размери на вложения капитал или на други осбени интереси, които могат да се имат на тази територия, нито отричане за тази страна на всякакви признаци на държава не могат да служат за оправдание на нападение…”. Вдекларация също така има над 16 най-много типичните причини, които не могат да послужат за оправдание на нападение.

Обаче проект е отхвърлен от капиталистически страни, от които Италия и Великобритания най-много искаха това. Точно великобритански представител взе първи инциатива да критикува. Праект е придаден на комисията на Обществото на Народите и е забравен.

Когато СССР окончателно разбра за невъзможност за приемане на дана декларация за определене на агресор на конференция по разоръжаването то прави нови стъпки за да постигне своите цели поне в ограничен вид.Съветски съюз педлага да се събер конференцията на граничащи с нег и от същия район държави, на която да обсъдят проект на декларация за определене на нападаща държава. Първоначално предложение се прави от министър на външните работинаСССР по време на среща с полски посланник в Москва Лукасевич на 19 април 1933 година. Но полското правителство първоначално заема отрицателна позиция в отношение на съветско предложениезаради това, че по това време вече провежда политика на сближаване с фашистка Германия. Обаче съветско правителство продължава преговори по този въпрос с други съседни държави. Съто така преговорите се водят и вЛондон през юли 1933 година, когато там се провежда международна икономическа конференция. Усилия на СССР завършват с успех: Конвенция за определене на агресор се подписва от Естония, Латвия, Турция, Персия, Полша, Румъния, Афганитан, Чехословакия, Югославия и Литва.При подписване на конвенция съветско правителство заявява, че СССР е готов да подпише аналогична конвенция с всяка държава в независимост от нейното географическо положение и сегашните отношения с нея.

Своите опити за развитие на международно сътрудничевство съветско правителство продължава и на международна икономическа конференция, където излиза с нова инициатива.

Този път СССР предложи за реализацията широка програма, която включва: 1) нормализацията на отношения между СССР и капиталистически държави на основа наленински принцип на мирно съсъществуване; 2) развитие на мирно икономическо сътрудничевство на Съветски съюз с капиталистически държави.

На 14 юни 1933 година на заседание на международна икономическа конференция, имайки предвид тежкото състояние на световната икономика ,която е следствие на световния икономическия кризис, а също имайки в предвид факт на разгръщането в резултат на това на търговата война, война за пазари и добив на ресурси, СССР внася предложение за сключване на протокол за икономическо ненападение и икономически мир и мирното сътрудничество на държавите с различни социално-икономически системи.

По-късно делегация на СССР предложи също отмена на мероприятия, които имат характер на икономическа агресия и дискриминациа, като: специални мита, установени за стоки, идващи от каквато и да е една държава, забрана или особени условия на експорт и импорт от каквато и да е държава и в държава, и бойкот на търговия ор каквато и да е държава.

Съветски съюз на международана конференция за разоръжаване внася предложение за това конференция да осъди пропаганда на идеите за експансия и агресия, завлдяване на чужди земи с помоща на въоръжена сила.Той предлага тази конференция да бъде превърната в перманентна, периодически събираема конференция на мира.Но това предложение не бе прието от други участнички на конференция.

Новата обстановка в Европа  приведе към акивизацията на антигермански настроения във Франция. Интерес за сигурност утвърждаваше необходимост на реализация за сдържане на Германия от изток с помоща на алиянс със Съветски съюз.Най- големия привърженик на френско-съветско сближаване е френски политик-консерватор Луи Барту, който от Февруари 1934 година става министър на външните работи на Франция.

Продължавайки своята линия за международно признание СССР на 9 юни  1934 година се възстановяват дипломаическите отншения между СССР, Чехословакия и Румъния.

Източния пакт.

Във връзка с този план съветското правителсто между СССР и Франция почнаха преговори за сключването на многостранен регионален договор за взаимопомощ, който по-късно получава име Източния пакт. В интерес на успеха на пекта СССР счита за целесъобразно да предостави на Франция инициатива по съставяне на проекта на Източния пакт и  неговото представяне за расмотрение на възможни участници на това регионално съглашение – Белгия, , Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия.

Идея на Барту се заключава в създаване на многостранен пакт за взаимопомощ в състав от такива държави като Германия, Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Чехословакия и задължително СССР.Такъв блок трябва да стане средство на стабилизацията на междудържавни отношения в Централна и Източна Европа, откъдето, като си мисли Барту проиализа заплха за мир.За разлка на идеите на Жож Клемансо, концепция на Барту предполага сдържане на Германия чрез по-дълбока интеграция в международна система, а не чрез просто противопоставяне на Германия на един от източните съюзниците на Франция9.

Плана на Барту предвижда, че Франция ще стане гарант на новия блок, тоест тя ще приеме върху себе си обязателство да поддържа държава, която е обект на агресия, ако другите ъяастнички на блока по някаква причина няма да го направят.Едновременно СССР е задължен да се присъедини към гарантите на Локарнски пакт от 1925 година.Обаче официално Франциа не трябва да е страна на Източния пакт Взаимните обязаъелства ще се оформят в двострнния пакт за взаимопомощ.Потакъв начин трябваше да се даде нестигаща на европеиските международни отношения уравновесеност.Трите най-мощните държави от континент- Германия, Франция и СССР се оказват в положение на взаимноуравновесяваща един дург сила.Браду не изключваше възможно присъеденяване и на Италия към този пакт10.

Нещо ново, което имаше в този договор стана неуспяла да се осъществи доктрината на санитарен кордон срещу Съветски съюз. В концепцията на Барту на СССР се даваше роля на един от основните опори на европейското уравновесяване, заплашвано от нарушаване от страната на Германия11.

За да потвърди позицията си по въпроса за сключвае на Източния пакт съветското правителство на 20 февруари 1935г. връчва на великобританското и френското правителство на официална декларация, в която подчертава актуалността и важността на този пакт.

Съветско ръководство има опасение за възможни заплахи от страна на Полша и Германия Обаче влизайки с тях в рамките на една организация СССР разчитва на намаляване на напряжение в отношения с Берлин и Варшава. А ако това няма да се случи, ситуация щеше да ъде  застрахована с помоща на съветско-френски пакт за взаимопомощ. Освен това сближаване на Москва със Франция отваряло път за окончателно преодоляване на изолацията в световна политика. Париж обещава да съдейства на прием на СССР в Общество на Народите.Идея на Барту е приета от Москва  През Май 1934 година проект на пакта е съгласуван между съветски и френски представители.Оставаше да бъде съгласуван состанали държави12.

През май 1934 Народен комисариат на външните работи на СССР изявава своята готовност за подписване на на отделен Френско-съветски пакт.Вкрая на юни 1934 година разработе и представен френско-съветски проект на Източния пакт13.

На 27 юни френско-съветски проект на Източния пакт е представен на на Великобританско правителство.Проект предвижда сключване на два съглашения за взаимопомощ, свързани в една система:пакта помежду СССР, Германия, Полша, Чехословакия, Естония, Латвия, Литва, Финландия, и френско-съветски пакт за взаимопомощ. То обаче го отхвърля.Великобритания се притеснява от факта, че при скл\'юване на този пакт Франция ще засили своето влияние на континента. Доколкото Великобритания се опитва да направи баланс на силите между Франция и Германия и да не допусне засилване на позиции на една или друга от тези държави.

Германия категорично отказва своето участие в Източния пакт, казвайки,че потакъв начин Франция и СССР се опитват да обкръжат Германия от всички страни.

На 21 април 1934 година министър на външните работи на Франция Луи Барту посещава Варшава за да се договори за новия пакт. Обаче среща с маршал Пилсудски нищо на дава. Маршал Пилсудски е разположен да поддържа добри отношения с Германия в съответствие с неотдавна подписан пакт за ненападение.

На 26 януари 1934 година се състоя подписване на съглашение за мирно разрешаване на спорове между Полша и Германия. Съветски съюз разцени това съглашение, като крачка направена срещу него. Москва започна да мисли за възможно формироване на анти съветски полско-германски альянс. Полша би могла да се откаже от полски коридор в замяна на териториална компенсация, които Полша при поддържка на Берлин може да получи за сметка на украинските земи на Съветския съюз.

На През юли 1934 година Германия получава проекта на Източния пакт. Обаче отговор дава на 10 септември същата година. В германски меморандум от 8 септември, който се предава на великобританско правителство, се говори, че германско правителство “правителство на може да учавства в новите международни системи на сигурност до тогава, докато ругите държави считат за възможно още да оспорват равноправие на Германия в областта на въоръжение”. По-нататък в меморандума се говори, че Германия е незаинтересувана от съветските и френски гаранции и се изказва срещу сключването на отделно съглашение между Франция и СССР. По такъв начин хитлеровската дипломация прикрива отказа на Германия от участие в Източния пакт, като се позовава на неравното положение на Германия в областта на въоръжението.

14 септември 1934 година Полша също отказва сяоето участие в Източния пакт14.Полски министър на външни работи Бек заявява, олша ще се съгласи да учавства в Източния пакт само, ако в него ще учавства и Германия. Полша отказва да приеме върху себе си каквитои да еобязателства в отношении на Литва .Инай-накрая тя не може да гарантира и граници на Чехословакия докато Унгрия не стане участник на общия пакт.

След смъртта на Луи Барту постът на министър на външните работи на Франция заема Пьер Лавал.Той не продължава политика на своя предшественик. Неговият курс това е урегулиране на отношенията със Италия и Германия.Но под натиска на масите и Съветки съюз Лавал е принуден на 5 декември да подпише споразумението със СССР за взаимна заинтересованост на страните в сключване на Източния регионалнен пакт. Съветското и френското правителства декларират своята решимост да се добият сключване на Източния пакт от осем държави- СССР, Германия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия. Страните се задължават да не се съгласяват на такива преговори с предположителни участници на Източния пакт , които имат за цел сключване от тях на многостранни или двостранни съглашения,които биха могли да нанесът щети на подготовка и сключване на Източния регионалнен пакт, а също така да информират правителство на друга страна за всички подобни предложения излизащи от предположителни участници в пакта. На 11 декември 1934 година Чехословакия се присъеденява към това споразумение.

На 1април 1935 година великобритански дипломат иден посещава Варшава, където е приет от президент Мосицицкий, маршал Пилсудски и министър на външните работи Бек. Иден се опитва да проучи отношение на ръководители на полска външна политика към проект Източния пакт .Бек разяснява на Иден, че Варшава намерена да провежда самостоятелна външна политика и Източния пакт е неприемлив за Полша.

Великобританското правителство се съпротивлява срещу Източния пакт, защото той може да стане пречка в подписване на възможно великобританско-френско-немско споразумение за сближаване.

В комюнике за резултатите от Лондонските преговори за сключването на Източния пакт го поставят в зависимост от достигнатото общо урегулиране с Германия, което включва въпросът за довъоръжаване на Германия. На практика това означава отказ от сключването на пакт за взаимопомощ.

Съветско-френски пакт за взаимопомощ.

На 30 април 1935 година министерството на външните работи на Великобритания в писмото до политическото представителство на СССР в Лондон декларира, че Великобритания “ще бъде задължена, съгласно Локарнски пакт да помогне на Германия, ако Франция би съвершила нападение върху нея. Великобритания предприе това не за да накара Франция да нападне на Германия, а за да попречи на Франция да окаже помощ на СССР, ако ще е нападнат от Германия. С този ход Великобритания искаше ако да не ги спре поне да попречи на френско-съветски преговори. Така се вижда,че Великобритания има стремление да не допусне подписване на договор помежду Съветски съюз и Франция. Френски консервативен депутат Астор търговия договор с Франция (той ще бъде променен през 1936 година).

На 2 май 1935 година в Париж в тържествена обстановка се подписва Договор за взаимопомощ между СССР и Франция цъц срок за 5 години.

Но не е съгласувана  една част от договор, без която договор се лишава от конкретно съдърщание. Това е военна конвенция.

За преговори относно тази конвенция Лавал идва на 13-15 май в Москва. Но те неуспяват да стигнат до еднакво мнение заради това тази конвенция така и остава неподписана.

На 16 май същата година към Договора за взаимопомощ между Франция и СССРсе присъеденява и Чехословакия.Обаче договор между СССР Ичехословакия нама да бъде задействан без участие на Франция при вероятна ситуация, когато той трябва да бъде задействан.

На 29 март съветски политически представител във Франция В. П. Потьомкин от име на правителство на СССР поставя пред Лавал въпрос за сключване на френско-съветско-чехословащки договор за взаимопомощ. На15 април 1935 година в Женева в официална обстановка евръчен съветски проект на договор за взаимопомощ.

Лавал заявява, че “сам той не възразява срещу такъв пакт, но не иска Франция да бъде втегната във войната”.

На 30 март 1935 година Лавал предава на политически представител проект на двостранни съглашения.

През След като Лавал провежда политика извън област на участие на Съветски съюз, той се опитва да сключи поне договор за взаимопомощ между двете държави.

СССР използва всички възможни средства за постигане на подписване на договор за взаимопомощ. И Лавал под влияние на Съветски съюз и обществеността във Франция, която поддържа идея за установяване на добри отношения със СССР, се съгласява да води преговори.

На 15 септември 1934 година в Москва от име на 30 държави постъпва покана за СССР за влизане в Обществото на народите.Съветско правителство, “което поставя организация и укрепване на мира за своята основна задача на своята външна политика и никога не остава глухо към предложения за международно сътрудничевство в интерес на мира”, говори се в съветски отговор, “е готово да влезе в Обществото на народите, заемайки в нея своето място, и приема излизащи от отва международни обязателства, отклонявайки при това каквато и да еответственост за решение на Обществото на Народите, приети преди влизането на СССР в тази организация. На 18 септември 1934 година СССР е приет в Обществото на народите и получава посточнно място Съвета на Обществото.

В края на 1933 година, когато Пол-Бонкур е министър на външните работи на Франция става прелом в във френско-съветски отношения в страната на сближаване на двете държави. Този прелом е закрепен през 1934 година, когато министър на външните работи на Франция става Луи  Барту. В своет изказване пред френски парламента през май 1934 Барту заявява, френска политика се стреми към сближаване със СССР.

През есента 1933 година, когато Германия започва да се въоръжава открито и заявява за своъте териториални претензии, Пол-Бонкур се замисля над въпрос: как франция да укрепи своите международни позиции и имали възможност за склюяване на съюз със СССР с целта на отбрсна от агресия от страната на хитлеристка Германия. Затова Пол-Банкур често говори с политически представител на СССР в Париж Павел Довгалевски, подчертавайки желателно допълнение на френско-съветски пакт за ненападение и конвенция за определене на агресор с пакт за взаимопомощ. Същата мисъл Пол-Бонкур изказва на 31 октомври 1933 година в разговор с народен комисар на външните работи на СССР. Той подчертава необходимост за СССР и Франция да помислят за контърмери във връзка с въоръжаването на и подготовка на Германия към война. При това той гооври за съглашение за взаимопомощ.

На 28 декември 1933 година В. С. Довгалевски предава на Пол-Бонкур предложение на СССР за сключване на регионалния пакт за взаимопомощ в случай на агресия. Пол-Бонкур се отнася добре към идея за сключване на такъв пакт и предлага той да състави проект на съответния договор.

Обаяе поради смена на правителство във Франция чак на 20 април 1934 година новият министър на външните работи на Франция Луи  Бартусъобщава, че правителството е наредило на него да продължи преговори със СССР по въпрос за на база на предложения на Пол-бонкур.

По-късно Франция предлага за да се избегнат упреки от страната на Германия, че тоя пакт има за цел обкръжаване на Германия да я включат в данния пакт. Барту също иска да допълни новиет статии Локарнските съглашение от 1925 година, които да учитват съветските предложения.Това е проект на така наречено “Източно Локарно” или Източния пакт. Той ства предмет на обсъждане между СССР и Франция през май и юни 1934 година.

На 27 юни 1934 година проект на Източния пакт френско правителство предава на Великобритания. Управляващи кръгове на Великобритания не рискуват да се противопоставят открито срещунего, но правчт всичко възможно да не допуснат неговото сключването.

Следвайки на своята обичайна тактика да действат скритно, великобританска правителство заявява, чето готово да поддържи идея за сключване на пакта, че гаранции, които СССР и Франция взаимно ще предоставят един на другда бъдат распостранени и на Германия. Това означаваше, че Германия трябва да стане участник на пакта за взаимопомощ между СССР и Франция. Освен това, Лондон потребва съгласие на Франция за въоръжаване на Германия.

За да се сдобие със съгласие на Великобритания за Източния пакт, съветско правителство съобщава на великобританско на 16 юли 1934 година, че на възражава срещу включване на Германия в гарантийне френско-съветско съглашение, като също така е съгласно да се разпостраняват гаранции на Германия както от Франция, така и от Съветски съюз.

Стр. 313

За да се прекратят маневрите на Лавал, който иска под прикритие на преговори за колективна сигурност да се договори с Хитлер, народният комисар по външните работи, предлага да се подпише съветско- френски протокол, с който всяка от тези две държави се задължава да не сключва никакви политически съглашения с Германия без предварително съвещание с другата страна и да се информират за преговорите си с Германия, също така и за всички политически предложения, които ще им бъдат отправени от страна на Германия по какъвто и да е път. В резултат на преговорите по този въпрос СССР и Франция се договарят за текста на съглашенията и те са подписани на 5 декември 1934г. Скоро след това към съглапението се присъединява и Чехословакия.

Оказвайкийсе пред факт за заплаха на агресия от страна на Германия, която по това време въвежда обща воънска и пристъпва към създаване на военната авиация, френското правителство е принудено след колебания да подпише на 2 май 1935 година договор за взаимопомощ със СССР.

Съгласно протокол на подписване СССР и Франция обявяват, че, както ипреди считат за желателно сключванет на регионалния пакт по колективна сигурност.

Съветско-френски пакт гласи, чеако един от неговите участници оказва се под угроза на нападение от каквато и да е европейска държава, то Франция и СССР длъжни незабавно да се консултират с целта да приемат мерките съответнои член X на Устава на Обществот на народите, която предвижда взаимни гаранции за териториална цялостност на държави – членки на Обществот на народите.

Член II от пакта предвижда, че ако Франция или СССРще се окажат предмет от неизвиканото нападение от страната от каквато и да е европейска държава, договарищети се страни ще окжат един на друг незабавна помощи поддръжка, действайки съответственно на член XVI на Устава на Обществото на народите, който предвижда мерки отвоенен характер.

В член IV от пакта се говори, че договор не може да бъде истълкуван, като ограничаване на задължения на самото Обществото на народите, нито като ограничаване на задължения на СССР Франция като наините членове. Съгласно член V срок на действие на договора се установява за 5 години.

В протокол на подписването страните заявяват, че ще изпълняват своите задължения по този пакт даже в случай, че Съвет на Обществото не изнесе съответно решение. Също така е уговорено, че задължения за помощ се отнасят само към случай на нападение върху собствената теритоиря на договарищети се страни.

Вашият коментар


seven − 5 =