ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРИ ХАН КРУМ (803-814)

Публикувано на януари 27 2011 Добави коментар

Хан Крум полага основите на нова управляваща династия в българската държава. Той вероятно произхожда от прабългарите, които са били включени в Аварската държава и към 802 г. се преселва в България и година по-късно поема престола в Плиска.

Съществува и друго предположение, което се основава на едно неясно свидетелство от ХІ век. Според него хан Крум произхождал от онези прабългари, които след разпадането на Велика България потеглили на запад и се установили в днешната унгарска пуста: там известно време те “робували на хана на аварите”. По-късно се прехвърлили на юг от Дунав, а в началото на ІХ век една тяхна далечна издънка сполучила да овладее престола в Плиска. Тълкувано в най-широка светлина, това известие навежда на предположението, че хан Крум принадлежи към Куберовите (Кубер – брат на Аспарух) прабългари, които в края на VІІ век от Панония (днешна Унгария) се установяват завинаги в днешна Македония. Което пък ще рече, че Крум трябва да се брои за принадлежащ към рода Дуло.

Основна насока в политиката на хан Крум е ново териториално разширение на българските земи и включване на славянските племена в младата държава.

Началото на Крумовото управление съвпада с възраждането на Франкската държава. През 800 г., на Коледа, римският папа коронясва Карл Велики за “император на римляните”. Франкската империя, наричана още Римска империя, обхваща земите, заключени между р.Ебро в Испания на запад и земите по средното течение на р. Дунав на изток. През 803г. франките разбиват Аварския хаганат и присъединяват голяма част от земите му. Две години по-късно /805г./ хан Крум организира поход към Долна Панония и Трансилвания и присъединява към българската държава източните части на хаганата – областта Трансилвания. Българската граница на запад достига до р.Тиса, а на изток продължава по хребета на Карпатите.

Следствия: 1. Така границите на България опират о Франкската империя, която по онова време е хегемон в Западна и Централна Европа и заедно с Византийската империя, е водеща сила в Европа. 2. Но по-важното е, че присъединените територии са с важно стратегическо и стопанско значение. През новите земи преминава пътя към Централна Европа, също така те са богати на солни, железни и сребърни залежи. 3. Също така в границите на България са включени славянските племена тимочани, браничевци и ободрити.

Териториалното разширение на българската държава предизвиква недоволство у византийския император Никифор І Геник (802-811). Той организирал военен поход срещу българите през 807 г., но когато достигнал Адрианопол (Одрин), до него дошла вестта, че се подготвя военен преврат в столицата му Константинопол. Императорът е принуден да спре похода си и да се върне в столицата. Крум преценява, че трябва да поеме инициативата, преди Никифор да предприеме отново поход срещу него. Освен това събитията на северозапад разбунтуват славяните във Византийската империя, които имат желание да се присъединят към Българското ханство. През 807 г. хан Крум предприема поход по долината на р.Струма, нанася поражение на византийския гарнизон и  присъединява племената сагудати и струмяни. По този начин българските земи се вклиняват във византийска територия, като прекъсват важни пътища и съобщителни връзки.

На следващата година (809 г.) Крум организирал нов поход, насочен този път  срещу крепостта Средец. Той се опитал да влезе в града без бой, като обещал на населението, че няма да посегне върху него, ако го допуснат в крепостта. След като му били отворени вратите на града, Крум опожарил града, сривайки крепостните стени до основи, избил целия гарнизон от 6000 войници и част от жителите му, след което се изтеглил в столицата Плиска. Така той завзема града, който има важно стратегическо положение и прекъсва окончателно връзките на Византийската империя с Македония и Централна Европа.

Византийският император близо две години не успял да предприеме никакъв ответен удар срещу българите, тъй като войските му били насочени на изток срещу арабите. През 811 г. той успял да събере част от войската си, с която се насочил към Плиска. Никифор безпрепятствено преминал през Тракия и старопланинските проходи, където на два пъти до него идвали български пратеници да искат мир. Никифор І обаче продължил похода и достигнал и обсадил българската столица. Предполага се, че по това време Крум не бил в Плиска и не успял да организира отбраната на града. Ето защо византийският император лесно влязъл в Плиска (20 юли) и я подложил на грабеж и опожаряване. След тридневни грабежи той започнал оттегляне от Плиска на юг към Византия. Крум обаче организирал засада в старопланинските проходи, през които трябвало да премине византийската войска. На 26 юли 811 г. той причакал Никифор във Върбишкия проход, където в сражение били избити почти всички византийски войници, самият император бил пленен, а престолонаследникът му Ставракий е тежко ранен и не след дълго умира в Константинопол По заповед на Крум Никифор е обезглавен, а главата му побита на кол за показ и срам на византийците. Крум наредил също от черепа на Никифор да бъде направена чаша, с която се вдигали наздравици за победата на славяните и прабългарите (пример за прабългарския ритуал орендизъм).

След битката във Върбишкия проход Крум продължил завоевателната си политика, като превзел още няколко византийски крепости в Тракия. В периода от 812 до началото на 813 г. в ръцете му попаднали градовете Дебелт, Месемврия (Несебър) и Версиникия (близо до Одрин). През септември 812 г. Крум изпратил свое пратеничество начело със славянския вожд Драгомир при новия византийски император Михаил І Рангаве – с предложение да бъде възстановен мирният договор от 716 г. Византийският император обаче отхвърлил предложението заради клаузата за размяна на политически бегълци. Той все още живеел с илюзията, че може да използва българските емигранти за политическите си планове.

Когато преговорите били прекъснати, Крум – след превземането на Месемврия и Версиникия – настъпил към Константинопол и разположил войските си под укрепленията му. Като върховен жрец той извършил ред езически обреди – принесъл в жертва на Тангра много хора и добитък, влязъл в морето, измил краката си и поръсил с вода войските си, което трябвало да премахне опасността от лоши влияния върху хана и войската му; поискал от новия император Лъв V Арменец да му разреши да забие копието си в “Златните врати” на Константинопол, което според езическите вярвания на прабългарите трябвало да установи невидима връзка между българите и града.

Далеч по-сериозно погледнали ромеите на предложението на Крум за лична среща с императора, за да бъдат договорени условията на мира. Скроен бил обаче коварен план за убийството на българския владетел. На трима прочути стрелци било наредено да се скрият близо до мястото на срещата и по даден знак да прострелят Крум. На срещата, на която ханът дошъл с трима свои сановници и трима оръженосци, той се досетил за коварството и успял да избяга на коня си – от византийските стрели загинали неговите приближени. В отговор на това коварство хан Крум подложил на страшно опустошение околностите на Константинопол – опожарил съседните църкви и манастири, разграбил хиподрома и посякъл всички пленници. След това се оттеглил на север, като разорил всички земи до Одрин. Този град бил обсаден от брата на Крум още през юни. К пристигането на хана обсадата се затегнала и  жителите на Одрин се предали на милостта на победителя. Цялото население на Одрин – заедно с епископите, жените и децата (около 10 000 души) било преселено в отвъддунавска България. Освен това Крум изпратил в Тракия 30 000 войска, която опустошила областта около днешния Люлебургаз и се завърнала с огромна плячка и 50 000 пленници, които също били преселени на север от Дунав.

След завръщането си в Плиска, ханът започва приготовления за атака срещу византийската столица. В Константинопол стигали все по-тревожни известия, че хан Крум се подготвя за превземане на византийската столица. За целта той привлякъл за свои съюзници “всички славини”, т. е. околните славянски племена, и наел многобройна аварска войска. В хода на подготовката  на 13. 04. 814 г. хан Крум умира. Различни са версиите за смъртта му. Предполага се, че е получил инфаркт, но също така се смята, че може да е станал жертва на свещено цареубийство, тъй като легенда разказва, че бил ослепял. Със смъртта на хана щурмът на Константинопол се отлага, но Византия е отстранена като заплаха за близо един век.

Наред с външнополитическите успехи, хан Крум води забележителна вътрешна политика. Нейната главна цел е сливане на двата етноса – на прабългарите и славяните. Той е първият законодател в българската история, като сведения за издадените от него закони се откриват във византийския лексикон “Свидас” (X в.). Според някои историци, със законите се цели защита на гражданската и частна собственост и закрепостяване на селячеството. Други смятат, че те са опит за защита на бедните. Чрез създаването на законите, ханът се превръща във върховен законодател и допринася за консолидирането на славянския и прабългарски етнос. Крумовите закони са насочени към създаване на строги обществени порядки (предвиждали жестоки наказания – отрязване на нос, ущи, ръце и смърт) и имат социален характер; те са показателни за дълбоко разслоение в българското общество.

Хан Крум има заслуги и в реорганизирането на държавноуправленския апарат, което се налага в името на държавната стабилност. Според Хамбарлийския надпис началото на държавната реформа е поставено през 812-813 г. с присъединяването на Тракия. Новоприсъединените земи са разделени на области, ръководени от военно-административни управители, назначавани от хана. По този начин е премахната автономията на славянските князе и племенната раздробеност и се засилва централизацията на държавната власт. Започналото при хан Кардам славянско проникване във властта продължава и при хан Крум. Той осъзнава значението на многобройното славянско население за бъдещето на държавата и започва да издига по върховете на властта представители на славянската аристокрация.

БЪЛГАРИЯ ПРИ ХАН КРУМ

Във външнополитическо отношение

  1. При управлението на хан Крум (803-814 г.) България е вече мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на франкския император Карл Велики. Експанзията на юг и югозапад, към славяните в Тракия и по-нататък, в Македония води до присъединяването на земи и селища в тези области към българската държава.
  2. 2. Присъединени са редица славянски племена – тимочани, браничевци и ободрити от северозапад и сагудати и струмяни от югозапад.
  3. При хан Крум Византия е отстранена като заплаха за България за близо един век.
  4. Законодателната и административната политика на хана води до засилване на централизацията на държавната власт.
  5. Започва издигането на славянската аристокрация във върховете на държавната власт.
  6. Постига се значителна крачка в консолидирането на двата етноса.

Във вътрешнополитическо отношение

Вашият коментар


+ 9 = ten