КУЛТУРА И КУЛТУРНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Публикувано на февруари 1 2011 Добави коментар

Политическа промяна на 9 септември 1944 г. довежда до коренни изменения в духовната сфера. Образованието, науката и културата достигат развитие, което оставя трайни следи в културната история на българския народ.

Характер на преобразованията в духовната сфера

Програмата на първото правителство на Отечествения фронт предвижда:

*преустройство на цялата образоватлна система на демократичните и научните основи;

*отстраняване намесата на чужди фактори в образователното дело;

*преустройство на университета и универисттското образование;

*изкореняване на авторитарната идеология;

*създаване на научен мироглед и здрави социални чувства у младежа;

По съставени от Министерството на народната просвета и Министерството на пропагандата списъци от книжарниците, библиотеките и складовете са конфискувани книгите, включително и учебниците, които били обявени, че са с фашистко или антисъветско съдържание.

За „фашистка” дейност само през учебната 1944-1945г. са уволнени над 2500 учители, директори на гимназии, училищни инспектори, професори, доценти, асистенти и отговорни служители на МНП.

В отношението си към новата власт българската интелигенция е разделена на три части:

1. Част от нея изразява открита подкрепа на отечественофронтовските правителства;

2. Част, която използва различни форми на противодействие и несъгласие;

3. Част, която бързо се приспособява към политическата конюнктура;

От края на 1947г. брутална намеса на държавата в духовния живот довежда до администриране и декретиране на културната дейност, централизация на духовната култура, стесняване дейността на творческите съюзи и откъсване на българската култура от общите процеси в развитието на световната култура.

От началото на 1948 до април 1956г. са характерни и едноличните указания и разпореждания на Вълко Червенков.

От средата на 50-те години започва постепенен процес на отхвърляне на сталинизма от духовната сфера и премахване на явните деформации в развитието на образованието, науката и културата.

През май 1967г.  се провежда Първият конгрес на българската култура, който възприема „обществено-държавно начало” в управлението на културната дейност.

В края на 70-те и началото на 80-те години е разработена национална програма за естетическо възпитание и специална комплексна програма за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

През 1981г. е открит Националният дворец на културата в София.

Несъмнено българската култура би постигнала много по-големи резултати, ако не е така тясно обвързана с идеологическата дейност на комунистическата партия.

Образование

Първите промени в образованието стартират с премахването на приемните изпити в  гимназиите и с освобождаването на бедните ученици от училищни такси.

Открити са едногодишни вечерни курсове и са формирани вечерни училища с  начален, прогимназиален и гимназиален курс, и е въведено задължително изучаване на руски език в основния и горния курс.

През 1948г. са закрити чуждите училища (американски, френски, италиански и австралийски) и е приет цялостен Закон за народната просвета.

По късно с изменението на Закона за народната просвета от 1950г. в България е въведено единното училище, което обединява целия общообразователен цикъл от I до IX клас. Разкриват се климатични и други специални училища с интернати.

През 50-те години се извършва изцяло върху „принципите на съветската педагогическа наука” и по „приема на съветското социалистическо училище”

През 1959г.  Народното събрание приема Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование.

Края на 60-те години започва ново преустройство на образователната система – този път чрез сливането на общото и професионалното образование и създаването на Единното средно  политехническо училище (ЕСПУ).

Десет години по късно – 1979 – идва ред на следващата реформа “формирането на многостранно развита личност, способна пълноценно да се реализира в живота”

През 1947г. е приет Закон за висшето образование, но поради радикални политически изменения след една година той се заменя с нов. Във висшите училища се въвежда задължителното изучаване не руски език.Организирано е и задочно обучение.

През 1975г. в София е открит студентският град „Христо Ботев”, където са разположени няколко висши учебни заведения и десетки сгради на студентски общежития.

През 1944г. в България има 5 висши училища с около 10 000 студенти 453 преподаватели.

През 1989 г.  страната разполага с 30 висши училища и със 138 000 студенти, които се обучават от 19200 преподаватели.

Наука

Висшите училища и след 9 септември 1944г. продължават да се

Развиват като центрове за учебна и научноизследователска дейност.

Със Закона за Българската академия на науките (1947) е извършено организационно преустройство на тази научна институция,поставена под прекия надзор на Министерския съвет. Появяват се и нови клонове на науката.

Българската академия на науките се утвърждава като основен център на научните изследвания.

Аспирантурата се налага като основна форма за подготовка на млади научни кадри.

В края на 40-те и началото на 50-те години зачестяват случаите на груба намеса на висшите партийни и държавни органи в развитието на научните изследвания в БАН, висшите училища и другите научни организации.

Обявени са първите „димитровски награди” в областта на науката.

В началото на 60-те години е създаден Държавен комитет за наука и технически прогрес, преобразуван многократно през 60-те и 70-те години.Нараства делът в науката на такива самостоятелни организации като Селскостопанската и Медицинската академия. Като пожелания остават и призивите за осъществяване на „научно-техническа интеграция” със СССР и другите страни от Източна Европа.

Края на 80-те години България разполага с раздут и неадекватен за мащабите на страната научен потенциал (31 611 научни работници). Броя на българските учени получили високо международно признание е значителен.

Художествена култура и средства за масова информация

Литературата придобива крайно политизиран и идеологизиран вид. За основни теми в българската литература са наложени „антифашистката борба” до 9 септември 1944г. „революционните преобразувания” и „социалистическото строителство” след това. ЦК на БКП открито претендира открито претендира, че трябва да осъществява „непосредствено партийно ръководство” на литературата.

Средата на 50-те години атмосферата за работа на българските поети и писатели и в Съюза на българските писатели (СБП) частично се подобрява.

През 1944г. България разполага с 13 драматични театъра с 3762 места, а през 1989г. броя на театрите достига с41 с 19 155 места. Главната задача на театъра управляващата комунистическа партия вижда във „Възпитанието и превъзпитанието” на зрителите в „социалистически дух”. Българският театър има свои безспорни постижения, които са непосредствено обусловени от присъствието на ярко изразени режисъори и на завладяващи актъорски изяви.

Държавата отделя значителни средства от бюджета за развитие на българското кино. За времето от 1944г. до 1989г. броя на кинотеатрите в страната се увеличава около 20 пъти (особено рязък е този скок в селата). Със Закона на кинокултурата (1946г.) вносът на филми минава в ръцете на държавата, а със Закона на кинематографията (1948г.) частните филмови къщи са закрити, а на тяхно място се създава Държавно предприятие „Българска кинематография”

Произвеждат се:

*игрални филми и кинопрегледи;

*научнопопулярни филми;

*хроникални филми;

*учебно-технически филми;

*анимационни филми;

Общият им брой през 1944г. е 45, а през 1980г. е 513.

В годините след Втората световна война България се налага като страна с развита музикална култура, която завоюва широко международно признание.

В областта на изобразителното изкуство също са създадени забележителни и ярки творби.

През 50-те години чрез идеологически мотиви е репресиран изтъкнатия български художник Александър Жендов. По късно по политически причини в края на 80-те години подобна кампания е подета срещу Светлин Русев.

През 60-те и 80-те години се оформя и утвърждава  ново поколение художници, чиито творчески търсения са насочени към модерните влияния в изобразителното  изкуство и същевременно са носител на ярка българска самобитност.

Важно място в културния живот на страната заемат читалищата, библиотеките и  музеите.

През  1989г. в България има 4269 читалища, 9347 библиотеки и 217 музея.

Голямо внимание в своята културна политика държавата отделя на, средствата за масова информация:

*печат;

*книгоиздаване;

*фотопропаганда;

*радио;

*телевизия;

*българската телеграфна агенция (БТА)

Независимо от неблагоприятната политическа атмосфера, идеологическия и административен надзор на БКП във всички области на духовния живот образованието, науката и културата запазват определена автономност в своето развитие. Влиянието на тоталитаризма върху българската духовна култура има специфични измерения, които тепърва ще бъдат осмисляни и оценявани.

Вашият коментар


× 1 = seven