Български царски грамоти

Публикувано на декември 31 2010 Добави коментар

Българските царски грамоти са автентични източници за изучаването на средновековната история и право. Царските грамоти са актове на българската царска канцелария. Най общо грамота означава писмо, послание, писмен документ. Грамотите се различават по съдържание и по това кой ги е издал и по печата, които е поставен. Грамотите, които носят златен печат се наричат:
- Хрисовули – златен печат
- аргировул – със сребърен печат;
- моливдовул – подпечатани с оловен печат. С царските грамоти българските царе оповестяват своята воля да направят своя собственост църкви, манастири, феодали или да признаят привилегии на чуждестранни търговци. Грамотите са взаимствани от Византия независимо от това обаче те се отличават от византийските по своята външност, форма, място на издаване. В зависимост от съдържанието на българските царски грамоти могат да се определят на два типа:
- това са грамоти ,с които се предоставят привилегии и собственоственост в полза на манастири и свободни феодали.
- Това са грамоти, с които се признават търговци във връска с тяхната дейност в страната.
Съдържанието на първия тип грамоти – в него се открояват три основни елемента.
Увод – в който се посочват причините,повода и вкючва – аренга. Тя представлява разсъжденията на царя за ползата и смисала на дарението. Уводната час съдържа и така наречената експозиция, която съдържа намеренията на царя.
Уводната час е показателна с това, че показва отношение на владетеля към църквата. Разкрива връзката между църквата и владетеля на държавата.
- Диспозитив – (основна час) в тази част се съдържат конкретни разпоредби, каква собственост се отстъпва и какви права се дават т.е е изложена волята на владетеля. Посочено е точно наименованието на манастира, границите и ясно се казва границите и живеещите в него селяни.
- Изреждат се всички царски служители изришно се посочва лицето, което трябва да се разпорежда с получената от него собственост – това е игуменът.
- Трети основен пункт от съдържанието- главна точка в нея са формата, основите на царствения акт и на следващо място санкцийте на нарушителя на царската грамота. Посочена е дата и място на съставяне и име на владетеля плюс златен печат. Няма го саморъчния подпис на владетеля и са издадени извин столицата Търново.Трябва да отбележим, че българските грамоти нямат определена форма, изписани са по различен начин с тъмно мастило и показват една по- голяма свобода на писаря при тяхното изписване. Златния печат говори че е издаден от владетеля и се наричат златопечатни.
Златопечатни са:
- Ватопетската грамота -1230 год. – Иван Асен II
- Виргинската грамота – цар Константин Асен – все още се оспорва
- Зогравската грамота – цар Иван Александър – 1342 год.
- Мрачка грамота – 1347 год.
- Рилска грамота – 1387 год. Иван Шишман
- Витошка грамота – 1382 год.
Втори тип царски грамоти: са тези, които признават права на чуждестранни търговци – имат различна форма, нямат златен печат, представляват заповеди и изразяват волята на владетеля.
- Цар Иван Срацимир – Врашовската грамота с нея той изразява царско обещание за право на търговия на търговците от Пришов за Видинското царство.
- Цар Иван Асен ІІ – 1230 год. Добровнишка грамота
В първата част на грамотата се представят правата на търговците.
Във втората част на грамотата са посочени санкцийте срещу нарушителите на царската грамота. Добровнишката грамота е важна и от историческа гледна точка, защото в нея са очертани границите, и се говори за търгожски закон, но факта ни дава основание, че тъкъв закон съществува.

Вашият коментар


nine + 4 =