Средновековната столица Преслав

Публикувано на януари 3 2011 Добави коментар

„Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види,  той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!“
Из “Шестоднев“ на Йоан Екзарх -Х в.

С тези думи съвременникът на “Златния век” Йоан Екзарх описва великолепието на столицата Преслав.  Хиляда години по-късно, преславският  учител и археолог Йордан Господинов, в едно от писмата си до проф. В. Златарски пише „…като гражданин на Преслав, по близо ми е до сърцето да зная за миналото на родния град. Туй желание ме кара, макар и с много слабите си сили, да събера всичко онова, що се касае до историята на Преслав…”. Благодарение на неговия ентусиазъм и упорит труд е поставено началото на системните проучванията в Преслав: открити са манастира в м. Патлейна и прочутата икона на св. Теодор, Кръглата (Златна) църква, провеждат се разкопки и в м. Сарай ери. По-късно в изследването на Преслав са привлечени редица учени като Кр. Миятев, В. Иванова, Ст. Станчев-Ваклинов и в по-ново време Т. Тотев, Д. Овчаров, М. Ваклинова и др. Благодарение на археологическите разкопки, които в Преслав продължават повече от столетие, днес знаем, че градът възниква десетилетия преди да бъде обявен за столица –  вероятно в началото на ІХ в., при хановете Крум или Омуртаг. Още в предстоличния период Преслав бил здраво укрепен и благоустроен. Той охранявал близките старопланински проходи и едновременно с това бил ханска резиденция. След официалното приемане на християнството (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. Мощните укрепителни стени, важното място на града във военно-административната система на държавата и не на последно място – християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната Античност, са най-важните причини, които обясняват избора на Преслав за новата столица на християнска България.
През 893 г. свиканият от княз Борис І събор обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и издига на престола Симеон (893-927), признат и от претенциозните византийски автори за един от най-ерудираните владетели на своето време. Според третото решение на събора, българският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. Така били създадени всички необходими предпоставки за протичането на онези събития, процеси и явления, наричани днес „Златен век” на българската духовна и материална култура.
Когато разказва за цар Симеон, Апокрифната българска летопис свързва неговото име с мащабна строителна дейност: „…след това прие българското царство Симеон… и великия град Преслав той… гради и създаде в 28 години…”. Това сведение се потвърждава и от археологическите проучвания. Вероятно още в първите години от управлението на Симеон (или последните десетилетия от управлението на Борис І), по-ранната крепост била разширена в северна посока и около нея била изградена втора – външна крепостна стена, която обхващала площ от 3,5 км2. По този начин разширеното пространство на по-ранния аул добило значение на цитадела, наричана още Вътрешен град, който бил център на върховната светска и духовна власт. Площта между двете крепостни стени (Външен град) и близките околности, били същинската градска територия.  Тук се издигали болярски имения и манастири, обособени били занаятчийски и търговски райони, както и жилищните квартали на обикновеното население.  В скрипториите на манастирите кипяла усилена книжовна дейност, превеждали се от гръцки и се създавали оригинални произведения на български език, а в работилниците на някои аристократични имения, манастири и в производствените квартали изкусни майстори създавали изящни произведения на прочутата преславска рисувана керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък.  Археологическите разкопки доказват, че градът продължава да се развива и достига своето най-голямо великолепие при управлението на цар Петър (927-969г.).
За по-малко от столетие, Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа. Със своите  величествени  дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър, през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. – на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол. След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство, градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През 1388 г. Преслав е превзет от войскитеосманския пълководец Али паша.
Днес част от великолепието на някогашната столица е съхранено в Археологически музей „В. Преслав”. За разкоша на преславските дворци и изтънчения вкус на неговите обитатели напомнят изящните образци на преславската рисувана керамика и мраморни архитектурни детайли, а десетките надписи върху камък и керамика свидетелстват за книжовната и просветна дейност. В съкровищницата на преславския музей може да се види и изключителното Преславско златно съкровище, което неволно ни връща към думите на Йоан Екзарх.: „…само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота…”.

История на Археологически музей ” Велики ПРЕСЛАВ”

Идеята да се създаде археологичеки музей във В. Преслав, който да събере и покаже откритите на територията на старата столица паметници, възниква скоро след Освобождението на България от османско иго. Това става възможно обаче едва през м. октомври 1906 г., когато по инициатива на преславския учител и общественик Йордан Господинов и с помощта на  видния изследовател на българските старини К. Шкорпил, е основано Преславско археологическо дружество „Тича“. Една от основните цели, заложени в устава на дружеството е именно уреждането на музейна сбирка и активна дейност в проучването и опазването на останките от  Симеоновата столица. Поради липсата на собствена музейна сграда, събраните през следващите години от частни лица и археологически разкопки експонати, са изложени в три отделни сбирки: в кметството, в местността Патлейна и в новопостроената хижа до Кръглата/ Златна църква.

През 1949 г. за музей е пригодена строената като манастир сграда при храм-паметника „Св.Св. Кирил и Методий“, в непосредствена близост до старините. Във фонда на новия музей са събрани и инвентирани всички открити дотогава материали, а в залите на експозицията за първи път е показано всеобхватно преславското минало. Нуждата от специализирано представяне на вече известните и големият брой новооткрити паметници от столичния период на Преслав, довежда до откриването през 1958 г. на нова музейна експозиция, от която отпадат  праисторическите и други неприсъщи за столичния  период експонати.

През следващите 20 години АМ „В.Преслав“ посреща над половин милион посетители. Във връзка с 1300 годишнината от основаването на  Дунавска България, през 1981 г.  музеят е преместен в нова, строена според съвременните изисквания  сграда. Експозицията е разположена на две нива, на втория етаж е обособена кино и заседателната зала с капацитет 100 души. Залата е многофункционална – тук се организират исторически и художествени изложби от местен, национален и международен мащаб, научни конференции, презентации на книги и др. От 2008г., модерна стълбищна платформа улеснява достъпа на хора с увреждания и инвалиди до различните нива на експозицията.

По нов начин е структурирана и експозицията на музея. Тя включва няколко раздела, които представят хронологически и тематично историята на Преслав през Средновековието – от IX до XІV век. За повишаване на сигурността на паметниците, през 1997 г . бе изградено специално помещение-трезор, предназначено за най-ценните и чувствителните към атмосферни влияния експонати. Тези нововъведения бяха необходимата предпоставка за връщане след повече от 20 години на най-ценните преславски  колекции – Преславското златно съкровище, сфрагистичната сбирка от над 500 оловни печата и др. значими паметници.  В административно отношение, днес АМ “В. Преслав” е общински музей.

Без съмнение, век след полагане основите на първата музейна сбирка в града, мечтата на нейния създател – Йордан Господинов е напълно осъществена. Днес град Велики Преслав има свой археологически музей с великолепна експозиция, посещавана ежегодно от десетки хиляди български и чуждестранни туристи. Богатите и разнообразни фондове представят по най-пълен начин явлението „Златен век“ и илюстрират мястото  на Симеоновата столица като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.

История

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През XI-XII в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.

Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век“). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школаНаум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.

Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.

Административният център на общината – гр. Велики Преслав, е основан преди повече от 1110 години като град крепост. През 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.Тук се намирали Дворецът на владетелите, Дворецът на епископа, а впоследствие – на Патриарха.

Преслав е средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите.Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори – рисувана керамика, печати, накити, оръжия и др. – в Археологическия музей.

СРЕДНОВЕКОВНАТА СТОЛИЦА ПРЕСЛАВ

„Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума…“

Из “Шестоднев“ на Йоан Екзарх -Х в.

Това  описание на част старата българска столица Преслав от съвременника и Йоан Екзарх най-точно показва великолепието на града в годините на могъществото на Българската държава при цар Симеон. Тогава, когато “Симеон…създаде велики градове по морето, и великият град ПРЕСЛАВ той създаде, и там, в него прие царството… и ПРЕСЛАВ ГРАД той гради и създаде в 28 години…”.
Преслав става втората столица на Първото българско царство в 893 г. Година предшествана от бурни събития- войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир- Расате наследника на Борис І.Окончателно късайки с езичеството  Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав  и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер- аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5  км2., оградена на запад от хълма “ Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина,  на изток от поречието на р. Тича / Камчия / и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена  успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените  завършват с кръгли кули, а портите от  север, юг и изток  са се издигали във височина на почти 14 -15 м.  с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се  две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради- жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на  с дворцовия манастир на северозапад,  с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна  вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят- бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от  север, юг и изток  издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на  известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер  току над самата река блести  Кръглата / златна/ църква- “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и  дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий  /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на  българската държава. Или  вперили поглед от кръглия амвон нагоре изпращали молитви за балагоденствие и сила.
Воювайки непрекъснато с Византия и други народи преславските  царе и най-вече Симеон непрекъснато черпели опит от техните достижения не само в строителството, но и в писмеността, науката, културата, игрите и забавленията, ревностно поддържат християнството. ” Златният век” на България дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата… А керамичната иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. Десетки години в столицата Преслав идват дипломати, лични пратеници на императорите, търговски представители, хора на изкуството, висши духовници. Всеки един от тях засвидетелствува уважението, а и респекта на своята страна.Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи  на Константинопол- столицата на хилядолетната империя  Византия.
И както често се случва в историята след годините на разцвет идват и съдбоносни години. Такива за Преслав и България са  969-971 год. Крепостта е превзета от  киевският княз Светослав в 969 г., а в 971 година  император Йоан Цимисхий налага своята власт над нея и България. Наследникът на  цар Петър и внук на цар Симеон – Борис ІІ, заедно с брат си Роман и “ съкровищата на българите” са отведени  и отнесени във Византия.” Знаците на царската власт- тиара, обвита с пурпур и извезана със злато и бисери, багреница и червени обувки” стават трофеи. Преслав вече е  Йоанопол. Така столицата от крепост с дебели стени, увенчани със зъбери, постепенно се превръща в “добре населен град от средна величина”според арабският географ Идриси. Успешното въстание на братята Асен и Петър срещу Византия през 1185-1187 г., като че ли за кратко възвръща величието на старата столица. По-големият  брат Петър се заселва и заживява в Преслав. Няколко века по-късно в 1388 г. турците превземат и разрушават града. “ Ески Стамбул” както го наричат те остава увековечен по картите, пътеписте и хрониките   на географи и пътешественици.
“ Не знам как да Ви разкажа това, само вашите собствени очи биха могли да Ви опишат тази красота” – завършва Йоан Екзарх. Красота потънала в мрака на късното средновековие.

ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРИЯ ІХ-Х в.

Един кратък за мащабите на историята период от време. Но период начертал столетия напред културното развитие на България. Период на утвръждаване на българската и славянска цивилизация.” Векът” на Симеон. И някак  лесно, но бързо надскочил пределите на Българската държава и развитието на Европа още тогава. Десетки нови манастири, работилници за белоглинена керамика, пещи, скриптории с усърдни монаси и не само. Архитекти, строители, дърводелци и резбари. Навсякъде в столицата израстват сгради , храмове, украсяват се със скулптури, мозайки, сребро, злато и стъкло, мраморни колони, фризове, лъвове и орли…  И нови по дух хора – изтънчена аристокрация и  болярки с вкус и око за красивото. И разбира се Симеон” като нов Птоломей събрал всички божествени книги, с  които палатите свои изпълнил”/анонимна  “Похвала за цар Симеон “ – Х в/. Който може чете  и се чуди на “Шестоднев “ на Екзах, на трактата “, За буквите” на Ч.Храбър, “ Беседата против богомилите “ на презвитер Козма, приписките на Тудор Доксов, похвалните жития и анонимната летопис. Редят се и превеждат  мисли от древногръцката  литература, астрономия и история, философски трактати,  “човърка” се човешкото тяло. Пише се на нашият си  език и с кирилски букви.

Преславската Кръгла/ златна/ църква

Археологическата и историческа наука идентифицира Златния храм от приписката на Тудор Доксов с Кръглата църква, построена върху висока изкуствена тераса на 200 м.  южно от владетелските дворци и в близост до мястото, където р. Тича (дн. Камчия) излиза от  Върбишки пролом.
Кръглата църква има свое оригинално архитектурно решение и богата вътрешна и външна украса. Тя има кръгъл наос/ официалното място да останеш сам с Бога/ , с разчленен от екседри/ ниши / стени и централно разположен амвон, двуетажен притвор/ предверие/, с две  кули и две помещения от северната и южната страна, а на запад – открит  атриум /двор/  с кладенец в средата. По мазилката на стените й са се запазили рисунки и глаголически и кирилски надписи – графити, които са едни от най-ранните паметници на Старобългарската писменост. Южно и източно от храма се е разгръщал манастирски комплекс, в който са съществували ателиета за рисувана керамика и разноцветни мозайки.
Архитектурната идея за Кръглата църква не е възникнала в Преслав. Тя е материализирана още в късно римската и ранновизантийска храмова архитектура. Изящната пластична украса и цялостна декоративна система на Кръглата църква намира близки паралели с някои Константинополски църкви от X век. Това свидетелства за широките познания и възможности на българските архитекти и майстори, създали този забележителен храм.
Строена по поръка на цар Симеон, Кръглата (Златна) църква и манастирът около нея се превърнали в  един от центровете на книжовната и художествена култура на столицата Преслав и християнска България.

МАНАСТИР “ Св.Пантелеймон”

Манастирът „Св. Пантелеймон“ в м. Патлейна е на 6 км южно стария град в зелена и рядко красива местност. Името й е производно от това на манастира, който се намира в началото на планината. Открит от неуморния ентусиаст Йордан Господинов. Пътят за там се отделя при Омуртаговия мост, вляво от шосето за Върбица. Манастирът „Св. Панталеймон“ е бил основан през IХ в. и разрушен през ХI в. До днес са запазени само руини, от които може да се предположи, че някога църквата е била богата и цялата изрисувана. Археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. и които се провеждат днес, установяват комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопански. Изследователи твърдят, че този манастир е бил важно книжовно средище още от времето на Първата българска държава. В него учениците на св. св. Кирил и Методий създали тук Преславската книжовна школа. В „Св. Пантелеймон“ се замонашил починал на 2 май  907 г. княз Борис I. При разкопките в манастира е открита рисуваната, керамична икона на св. Теодор Стратилат от Х в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.

ВЛАДЕТЕЛИ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО УПРАВЛЯВАЛИ В ПЛИСКА

  • хан Аспарух (680 – 700), български владетел
  • хан Тервел (700 – 721), български владетел
  • хан Кормесий (721 – 738), български владетел
  • хан Севар (738 – 753), български владетел
  • хан Кормисош (753 – 756), български владетел
  • хан Винех (756 – 760), български владетел
  • хан Телец,(762-765), български владетел
  • хан Савин (765 – 766), български владетел
  • хан Умор,(766), български владетел
  • хан Токту,766-767), български владетел
  • хан Паган (767 – 768), български владетел
  • хан Телериг (768 – 777), български владетел
  • хан Кардам (777 – 802), български владетел
  • хан Омуртаг (814 – 831), български владетел
  • хан Маламир (831 – 836), български владетел
  • хан Пресиян (836 – 852), български владетел
  • княз Борис І Михаил (852-889), български владетел
  • княз Владимир (889-893), българскивладетел

КНЯЗЕ, ЦАРЕ, УПРАВИТЕЛИ, ПИСАТЕЛИ  И ДУХОВНИЦИ СВЪРЗАНИ С ПРЕСЛАВ

  • Тудор  Дуксов, български духовник и писател

Възход и падение

Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики.

Докато по планировката и разположението си Плиска всъщност представлявала военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош.

Кръглата (Златна) църква предизвиквала възхищение и изумление у всеки. Позлатеният й купол бил пищно декориран отвътре с фантастична мозайка на златен фон. Планът на църквата впечатлява и до днес с великолепната окръжност на основите си. Тя била построена на хълм извън градските стени, за да могат гражданите да й се любуват от разстояние.

Велики Преслав е останал навеки свързан с разцвета на средновековната българска култура, с нейния Златен век. Тук е създадена Преславската книжовна школа, повлияла на цялостното културно развитие на източна Европа. В онези години България е била фактор, с който са се съобразявали всички европейски владетели, варварските племена, Византия… За богатствата и великолепието на града свидетелства преславското съкровище, състоящо се от 150 великолепни предмета.

Упадъкът на Преслав започва по време на втората българска държава, когато столица вече е Търново.

Недалеко от Преслав, край Патлейна, е открита и уникалната керамична икона на Св. Теодор Стратилат – X век, състояща се от двадесет цветни плочки. С този шедьовър на средновековната живопис се слага и началото на хилядолетната традиция в българската иконопис.

Галя Кацарска

Столицата на „Златния век“

След Плиска Преслав е бил втората столица на Първата българска държава, просъществувала от 893 до 969 г. Въпреки това кратко време в Преслав е осъществено доста мащабно строителство, създадено в условията на нечуван културен подем на нашата държава. Неслучайно целият този период е известен като „Златен век“.

Докато Плиска е в равнинна и монотонна местност, Преслав е в полите на планината. Главният град на царството бил преместен по на юг, близо до мястото, където р. Тича (Камчия) излиза от Герловския пролом. То осигурявало възможност за добра защита и оттук можели да се контролират близките старопланински проходи. Преслав е заемал огромна за средновековен град площ. Днес за пълната му обиколка един ден е недостатъчен.

Преди да тръгнете да скитате из него, ви съветвам да се отбиете в добре уредения музей и да разпитате подробно за бъдещите си разходки. Не разчитайте, че лесно ще се ориентирате по внушителната карта, която уж трябва да улеснява туристите, но е сложна и изисква сериозна геодезична подготовка. Освен това трябва да знаете, че по целия терен от няколко квадратни километра указателните табели и стрелки липсват или са съвсем оскъдни. Накрая, добре е да осигурите и някой от групата да знае немски или английски, защото това са езиците, на които се предлага отличната книга на археолога Тотю Тотев.

Музеят е просторен и светъл и в него можете да се запознаете с паметниците, намерени при разкопките в средновековния град, накитите от Преславското златно съкровище, великолепната карамична икона на св. Теодор Стратилат, рисуваната керамика и битовите предмети. За съжаление той единствен в целия комплекс е в относително добро състояние, докато останалата част е направо окаяна. Ще рече човек, че е някакво място с незначителна история, а не някогашна столица при това от един от най-цветущите периоди на страната ни.

Хан Омуртаг избрал Преслав за своя резиденция и укрепен лагер през 821 г., а по-късно цар Симеон Велики преместил тук престолния град на царството и го превърнал в най-величествения в цяла Югоизточна Европа. За неговото строителство някога, което траяло 28 години, научаваме подробности от Чаталарския надпис, издълбан на гръцки върху една колона, намерена в близкото с. Хан Крум. Днес тя се пази в Археологическия музей в София.

Останките от някогашната столица са на 26 км югозападно от Шумен и на 3 км от днешния град Велики Преслав. Първият, който се заел да изучава старините тук през 1897 г., бил проф. Васил Златарски.

Както Плиска, и Преслав се състоял от вътрешен и външен укрепен пояс, но при новия град те имали дебели каменни стени. Днес стената на Външния град, чиято площ била малко под 4 кв. км, не е запазена. На юг в него е най-забележителната постройка на Преслав – Кръглата или Златната Симеонова църква. Открита била през 1927 г. от учителя-археолог Йордан Господинов.

Храмът има изключително оригинално архитектурно решение на наоса с кръгла форма, при диаметър 11 м. Притворът й е бил правоъгълен, а в двата западни края имало по една цилиндрична кула. Западно от притвора се намирал почти квадратният двор – атрий. Имал е три входа, от които главният бил на запад. Близо до Златната църква се намира гробът на нейния откривател.

От стената на Вътрешния град се е запазила само малка част. Неговата площ е 200 декара. Разкопани са две порти в стената – северната, която вероятно е главната, и южната. Разкопал ги е археологът Карел Шкорпил. Най-значителната сграда във Вътрешния град е Тронната зала и жилището на владетеля. На запад от Тронната зала се е намира другата дворцова постройка.
Когато пресечете площада, източно от банята пред вас се разкрива масивна постройка, която е наречена условно Административната сграда. В продължение на няколко археологически лета там учените откриха над 500 оловни печата – най-богатата колекция в целия свят.

През 969 година Велики Преслав бил завоюван от киевския княз Светослав. След отхвърлянето на византийското робство градът по традиция е избран за столица. В нея царувал за кратко братът на цар Асен – Петър. През 1388 година градът бил завоюван и разрушен от турците. Според турски документи тогава тук селището носело името Стар Истанбул. Това име останало до Освобождението, след което градът бил преименуван на Преслав. Чак през 1993 година новият град си върна името Велики Преслав.

Манастирът „Св. Пантелеймон“ в Патлейна е на 6 км южно от Велики Преслав в зелена и рядко красива местност. Името й е производно от това на манастира, който се намира в началото на планината и също е бил открит от неуморния ентусиаст Йордан Господинов. Пътят за там се отделя при Омуртаговият мост, вляво от шосето за Върбица. Всъщност за Омуртаговия мост само се знае, но досега не е намерен. Този е наречен така без особено основание. Предполага се, че истинският е бил на мястото, където е открит Чаталарският надпис. Манастирът „Св. Панталеймон“ е бил основан през IХ в. и разрушен през ХI в. До днес са запазени само руини, от които може да се предположи, че някога църквата е била богата и цялата изрисувана. Археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. установяват комплекс от кръстокуполна черква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопански. Изследователи твърдят, че този манастир е бил важно книжовно средище още от времето на Първата българска държава. В него учениците на св. св. Кирил и Методий създали тук Преславската книжовна школа. В „Св. Пантелеймон“ се замонашил и умрял през 907 г. княз Борис I. Вероятно негова е вкопаната в земята Гробница с шестте гроба. При разкопките в манастира открили мозаечната икона на св. Теодор Стратилат от Х в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.

Вашият коментар


6 − three =