След поредната национална катастрофа, която България претърпява в Първата Световна Война (ПСВ), от нея са откъснати територии, признати за изконно български дори и от Берлинския договор. Южна Добруджа е върната на Румъния; т.нар. Западни покрайнини с Царибридско, Босилеградско и Струмишко са дадени на новосъздадената Югославска държава; Беломорска Тракия е превърната в съвместно управление на Антантата. Това е определено в Ньойския мирен договор.
Загубите на България от подписването на Ньойския мирен договор
В Първата световна война загиват над 65 хиляди българи. Съгласно подписания Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919г., България понася значителни загуби. Страната трябва да изплати 2,25 млрд. златни франка репарации на победителите, което представлява 22% от нейното националното богатство за 1911г. За разореното стопанство на страната след войните, това е огромна сума за нейните възможности и представлява 55% от държавния бюджет за 1920г.
Според клаузите на Ньойския договор страната ни трябва да направи първото плащане на 1 юли 1920г., а последното през 1958г. Освен това дължим и годишна лихва в размер на 5%. Тъй като още при подписването на договора е било ясно, че репарациите са непоносим товар за България е дадена възможност на Репарационната комисия да отлага или намалява плащания, в зависимост от състоянието на страната.
Съгласно мирния договор, е забранено България да има собствена армия, с изключение на 20 хиляди души за отбрана на границите и вътрешния ред.
Стопанството на страната е в пълна разруха. Промишлеността е напълно замряла поради липсата на суровини и енергия. Селскостопанското производство е сведено до минимум поради липсата на работна ръка, инвентар и финансови средства. Спекулата и инфлацията разкъсват почти изцяло икономическата структура на страната.
Политическата система в България след Първата световна война
След края на Първата световна война в цяла Европа нараства недоверието във възможностите на демокрацията като политически режим. В резултат на развитието на тези процеси в Германия и Италия, а по-късно и в Испания и Португалия, се установяват авторитарни режими.
В тези условия, в българското общество започват остри идейно-политически борби. Унижението от претърпяната национална катастрофа, както и фактът, че населението живее на ръба на социалния и жизнен минимум, предопределят развитието на нови общественополитически сили. В резултат на това политическата система в България претърпява сериозна трансформация.
Традиционните политически партии, управляващи страната след Освобождението, по време на войните поотделно или в коалиция вземат дейно участие във въвличането на България в двете национални катастрофи. Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след Първата световна война и никога повече не се превръщат в реални политически сили.Същото е положението и на Народната и Прогресивнолибералната партия, които довеждат до първата национална катастрофа през 1913г.
Поради сериозното обедняване на народа, левите партии постигат значителен успех на изборите за 18-то Народно събрание и печелят доверието на хората. На проведените през март 1920 г. парламентарни избори Българският земеделски народен съюз (БЗНС) получава мнозинство, което му позволява да състави самостоятелно правителство.
Според идеологията на БЗНС, водещо място в обществото заема селското съсловие. Те отстояват следните възгледи: постигане на „пълно народовластническо конституционно-парламентарно управление”; утвърждаване на „дребната и средната поземлена собственост”; „определяне максималния размер на богатствата за частните лица”. Земеделският режим предприема решителни действия за реформиране на традиционната парламентарно-партийна система, опитвайки се да превърне БЗНС в единствена масова партия, поставяйки конгресните решения над парламентарните. Тези действия на БЗНС довеждат до създаване в обществото на авторитарни разбирания по отношение на икономиката и в политическата сфера.
В резултат на тези процеси се достига до Деветоюнския преврат от 1923г. организиран от офицерската организация Военен съюз.